Дания ще построи първия по рода си изкуствен остров за производство на вятърна енергия в средата на Северно море. Собственик на съоръжението ще е държавно-частно дружество, като основен акционер с 51% ще е държавата, съобщиха от датската енергийна агенция. За реализацията на проекта ще трябва да бъдат инвестирани 28 милиарда евро.
Изкуственият остров ще бъде разположен на 80 километра навътре в морето и ще се изгражда на три части. В първата фаза размерът му ще е около 120,000 квадратни метра и ще има капацитета да произвежда 3 гигавата (GW) електроенергия. За да се постигне това, около острова ще бъдат инсталирани близо 200 офшорни вятърни турбини. Те ще зареждат енергийния център, а от него електричеството ще се разпределя в близките държави. За да е защитен от бурите в Северно море, три от страните му ще са закрити от високи стени. Четвъртата страна ще е пристанище за обслужващите го кораби.
„Енергийният център в Северно море е най-големият строителен проект в историята на Дания. Той ще допринесе значително за реализацията на огромния потенциал на Европа за офшорна вятърна енергия.“ се казва в изявление на датския министър по климата Дан Йоргенсен.
След завършването на центъра той трябва да достигне капацитет от 10 GW. Такова голямо количество възобновима енергия ще е достатъчна да захрани 10 милиона жилища. Ако проектът стигне до край, размерът на острова ще трябва да се увеличи, като може да достигне 460,000 квадратни метра. „С достигане на пълния капацитет ще се произвежда много повече чиста енергия, отколкото можем да използваме като страна, затова това е стратегия да помогнем на другите държави да изпълнят своите цели.“ казва още Йоргенсен.
Според климатичния акт, който Дания представи, държавата пое отговорност да намали емисиите си на парникови газове със 70% спрямо 1990 година. Това трябва да се случи до 2030 година, а до 2050 държавата да стане климатично неутрална. Одобрението на проекта идва само месеци след като страната обяви край на търсенето на газ и нефт в Северно море. Със строежа на острова ще се започне през 2026 г., като се очаква да заработи през 2033 г., което означава, че е малко вероятно да помогне с изпълнението на първата цел в определения срок.
Проектът стъпва на основата на междупартийна сделка от юни, в която партиите се съгласяват да се построят 2 вятърни енергийни центъра. Единият – изкуствен, а другият – на остров Борнхолм в Балтийско море. За втория център се очаква да има капацитет от 2 GW.
Вечерта на 3-ти февруари управляващото социално демократично правителство сключва споразумение и си осигурява съдействието както на подкрепящите ги партии, така и на опозицията. Според него 49% от предприятието ще се предложат на частния сектор и това ще бъде следващата крачка в развитието. В годините до предвидения старт ще се водят преговори с потенциални инвеститори, експерти и със съседните държави за доставка на чистата енергия. Договорите с Германия, Холандия и Белгия са наложителни, според Йоргенсен, за да бъде проектът икономически приложим, защото енергията е повече от колкото Дания може да използва. Предстои също така да се прекарат нужните закони и да се направи обстойно проучване на възможните последици за околната среда.
Завършването на двата центъра за вятърна енергия ще бъде голяма крачка към изпълнението на целите на целия Европейски съюз. Сега нивото на цялата офшорната вятърна енергия в съюза е 12 GW. Миналия ноември беше обявен план за многократното и увеличение, първо до 60 GW до 2030 и до цели 300 GW до 2050. За да се постигне това ЕС ще насърчава държавите членки да си сътрудничат и част от тях дори да изготвят съвместни проекти. Държавите от съюза трябва да представят плановете си за развитие на възобновяема енергия от морски инсталации до март 2021.
През април миналата година българското правителство заяви амбиция да изготви такава стратегия. Оттогава насам обаче, нищо не се е чуло по въпроса. За Черно море се твърди, че има добър потенциал за производство на такава енергия – 28 GW технически потенциал според Юлиан Попов, съветник на Европейската климатична фондация. „Трябва да изучим много добре този потенциал и да работим със съседните страни“. България има шанс да се възползва от плана на Европейския съюз, особено със съвместен проект с Румъния. Това е добра опция за проучване заради възможността за комбинирано финансиране и допълнителната помощ от ЕС.
Това ще помогне за намаляване зависимостта на българската икономика от въглищата. Те са основен замърсител на въздуха, но заради ниската им цена в момента нямаме много алтернативи. От въглища се произвежда около 40% от електроенергията у нас. Това е сред основните причини България да се нарежда сред първите места в Европа по замърсяване на въздуха с фини прахови частици, а в последно време се наблюдава тенденция да се използват и отпадъци за гориво, което влошава нещата многократно. Освен това ТЕЦ-овете са нерентабилни от финансова гледна точка. Българските и румънските централи, използващи твърдото гориво, достигат ниво на рентабилност от минус 28 долара за мегаватчас. Средното за Европа е минус 8. Част от централите губят стотици милиони на година, като ТЕЦ „Марица изток 2“ вече има дългове от над милиард и половина лева. За да могат да продължават до функционират, държавата им осигурява огромни помощи. Проучването на други възможности като офшорната вятърна енергия е наложително и съвпада с плановете за развитие на Европа.
Конкретни планове на правителството в тази посока липсват. В енергийната стратегия на България развитие на такива централи се предвижда едва след 2040 година.
Дания е един от пионерите що се отнася до вятърната енергия. Датската фирма Orsted (най-голямата енргийна компания в Дания) създава първата в света офшорна вятърна ферма във водите близо до остров Лоланд още през 1991. Този нов проект също се очертава като голяма крачка в развитието на европейската енергетика. България като член на ЕС също ще трябва да направи крачки към намаляване на своите парникови емисии и фини прахови частици, което ще е безценно за здравето ни. Подробното проучване на възможностите на Черно море за производство на вятърна енергия е стъпка в правилната посока – към изграждане на устойчива енергетика.
Автор: Иван Маслинков
