Рестартът на водещите икономики в Европа след коронавирусната пандемия ще се извърши успоредно с преход към по-зелено и устойчиво развитие занапред. Такава решимост се долавя от действията на Германия – най-силната икономика в Европа – и нейната стратегия за излизане от кризата.
За добро или лошо пандемията ускори прилагането на решителни екологични мерки, които само допреди година изглеждаха някак далечни и обвити единствено в мрежа от добри намерения. Многото и интензивни събития през този период разплетоха мрежата и намеренията се превърнаха в реални действия. А тон за това даде един отдавна бленуван атмосферен феномен, неочаквано превърнал се в реалност в началото на пандемията: ясното синьо небе.
„Не зная колко дълго ще продължи това, но ясно заявявам, че сега се чувствам изключително добре” – беше заявил един английски професор, цитиран от New York Times, в първите седмици след налагането на пандемичните органичения. Повод за изказването му беше това, което правеше изключително впечатление на кажи-речи всеки жител на голям град по света – чистият въздух, ясният хоризонт и буквалното прераждане на планетата, отдъхваща си от забързания ход на властващия над нея човек. Природата около нас разцъфваше – диви кози се разхождаха спокойно из градовете на Уелс, кенгура кръстосваха центъра на Аделаида, а в зоопарка в Хонконг двойка любими на посетителите панди най-сетне получи шанс да поживее насаме, в спокойствие и уединение, и се сдоби с първа рожба… Позитивният ефект от пълния локдаун обаче беше само временен.
Но редица страни обявиха решимост за опазят това, което природата си отвоюва в наше отсъствие, и да продължат пътя си след кризата, следвайки много по-зелени политики от досегашните. Макар жестока, от гледна точка нанесеното на човека, пандемията може да се окаже наистина полезна от перспективата на планетата – ускорявайки зеления и устойчив преход по-сериозно дори и от най-добрите досегашни намерения.
Ускоряване на прехода към по-зелено бъдеще
Добрите намерения бяха факт и преди пандемията. В края на 2019г. Европейският съюз обяви стартирането на проекта „Зелена сделка”, в рамките на който ще се разпределят 1 трилион евро за екологично трансформиране на всички икономически отрасли. „Постигането на заложените цели ще бъде за Европа това, което за Америка беше стъпването на Луната” – каза тогава председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Но точно тогава се появи новият вирус.
Очакваше се пандемията да блокира и без това трудно постигнатите споразумения за зелен преход на европейската и световна икономика. Вместо това обаче не спира да расте броят на европейските лидери, които настояват именно преходът към устойчиво потребление на природни ресурси да бъде директно обвързан с плановете за възстановяване на икономиките от здравната криза.
Възходът на възобновяемите енергийни източници
В началото на тази година стана ясно, че 2020-та е била първата година, в която делът на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия в Европа е бил по-голям от този на изкопаемите горива – въглища и природен газ.
Според изпълнителния директор на Международната агенция по енергетика „пандемията трансформира изцяло енергопроизводството в света. Сривът в търсенето застигна и въглищата, и газта, и петрола и потреблението им се срина до незапомнен минимум”. А междувременно животът си върви, слънцето продължава да грее, вятърът продължава да духа. ”И единствено възобновяемите енергийни източници успяват да увеличат дела си в общия енергиен пазар за 2020 г. Енергийната индустрия, която ще изплува от руините на тази криза, ще бъде много по-различна от тази, ударена от пандемията” – допълва директорът на Международната агенция по енергетика.
Най-добрата новина за природата в случая е, че водеща роля за подкрепа на зеления икономически преход има Германия – най-влиятелната страна в Европа за момента е най-голям застъпник на зелената идея. Идея, която освен нас от здравната криза, може да изведе и планетата от кризата, до която ние я доведохме.
„Целта ни не е просто да продължим икономическия възход, който целяхме до миналата година. Целта ни днес е зелено възстановяване” – казва германският канцлер Ангела Меркел, подкрепяна изцяло от най-големите бизнес компании в страната си.
Германският бизнес обаче далеч не е сам в стремежа си към по-устойчиво и зелено развитие на икономиката. Над 50 от водещите европейски финансови компании обсъждат и предлагат заедно възстановителни планове и проекти. Акцент се поставя върху иновациите, засягащи строителството и енергетиката, включително и върху тези, насочени пряко към домакинствата и отделните потребители.
ACT4ECO – всяко домакинство е важно за по-зелена Европа
Да се запознае обществеността с модерните зелени технологии е най-прекият път към налагането им за масово ползване. Ето защо голямо внимание се отделя на европейски проекти, целящи популяризиране на технологиите, които много лесно може да се внедрят в бита ни и да ускорят зеления преход.
В помощ на всяко домакинство, включително и у нас, е разработена общата европейска платформа ACT4ECO. Тя дава основни насоки по пътя към устойчиво потребление на природните ресурси и намаляване на въглеродния отпечатък на домакинствата. Платформата е достъпна на 9 европейски езика, сред които и български, и след безплатна регистрация предлага достъп до изключително богато съдържание, събрано в 22 теми.
Водещите акценти са поставени на:
- Иновациите в чистото производство на електроенергия от възобновяеми източници;
- Собственото производство на енергия и оптимизиране на потреблението ѝ в домакинството;
- Подобряване енергийната ефективност на домовете и намаляване загубата на топлинна енергия;
Платформата ACT4ECO, разработена в партньорство от организации и университети от 9 европейски страни (България, Белгия, Гърция, Дания, Ирландия, Италия, Литва, Португалия и Финландия) запознава с иновативните тенденции в енергийното потребление. Разглеждат се технологиите, на които може да се разчита за успешен преход към екологично устойчива европейска икономика след кризата. И по-важното – платформата дава възможност на всяко отделно домакинство да осмисли своето енергийно поведение и да го направи по-отговорно и пестящо.
Като част от платформата е създадена и Facebook група „Платформа за енергийно отговорни потребители ACT4ECO„, в която се споделя опитът на наши и европейски организации, работещи за зелената идея. Именно общите усилия са гарант за успешното постигане на дългосрочните екологични цели, заложени в Европейската зелена сделка.
Повратна точка в борбата с климатичните промени
Мерките, провокирани от един глобален проблем като коронавируса, може да имат пряк позитивен ефект върху овладяването на климатичните промени – друг също толкова належащ глобален проблем. „Обвързването на оздравителните мерки срещу здравната криза с налагането на модели за по-устойчива и зелена икономика може да прокара мост към много по-гъвкаво и адаптивно бъдеще за целия свят” – казва Кристалина Георгиева – председател на Международния Валутен Фонд. А ехото от думите ѝ достига до решенията и действията на инвеститорски групи, работещи по въпросите на климата и управляващи над 30 трилиона долара – почти половината от общите капиталовложения в целия свят.
Според различни източници мерките, предприемани за трансформиране на държавните икономики към по-зелени модели на управление, срещат подкрепата на активното градско население в почти целия свят. Над половината от глобалното население живее в големи градове и мегаполиси с опасно замърсени въздух и градска среда като цяло. В началото на пандемичния локдаун милиони хора успяваха да дишат чист въздух – голяма част от тях вероятно за пръв път през живота си. Проучвания показват, че ежегодно над 5 милиона души умират преждевременно от заболявания, асоциирани с мръсния въздух, а само за него като фактор, се счита, че намалява продължителността на живота с около 3 години (почти колкото тютюнопушенето). Затова някои изследователи считат, че по-чистият въздух, който дишахме в условията на пандемичните ограничения, може да е спасил повече човешки животи, отколкото самите карантинни ограничения.
„Нека използваме това общо предизвикателство, пред което пандемията ни изправя, като възможност да поставим облагородяването на околната среда в центъра на общото си възстановяване”– се казва в съобщение на Европейската комисия. А дали светът ще стане по-зелено място в резултат на пандемията? Рано е да се каже.
Факт е обаче, че пандемията ни даде нова гледна точка за това какво бъдеще е възможно да постигнем. Гледна точка, която за радост започват да споделят и тези, които са в реална позиция да оформят това бъдеще с решенията си. А благодарение на един коварен вирус, на модерните технологии, а вероятно и на малко чист късмет, това бъдеще може да бъде дори по-зелено, отколкото сме си представяли. А и може да настъпи по-рано, отколкото сме се надявали.
Автор: Антон Асенов
