Учени и зелени активисти се наредиха от двете страни на барикадата в спор относно нуждата и ползите от технология за улавяне и съхранение на въглерод (CCS). Природозащитни организации във Великобритания се изказаха срещу развиващата се технология, като нарекоха плановете за разработването и използването ѝ скъпо струваща грешка. Това предизвика критики от учени, които я подкрепят. Те считат, че твърденията на активистите са несправедливи и неточни.
От екологичните организации „Global Witness” и „Приятели на Земята – Шотландия“ излязоха с позиция относно технологията за улавяне на въглерод в началото на новата година, вероятно мотивирана от желанието на министър-председателя на Великобритания да инвестира 1 милиард публични средства в разработване на схеми за прилагане на CCS в страната до 2030 г. Това е част от плана му за „зелена индустриална революция“.
В изказването си агитаторите от зелените организации се позовават на публикация от „Tyndall Manchester” (център за изследване на климатичните промени към Манчестърския университет). Според тях докладът доказва, че на CCS не може да се разчита и няма да окаже осезаемо положително влияние върху климатичните промени и историята на използването на технологията ги подкрепя. От двете групи твърдят, че този подход няма да допринесе за постигането на климатичните цели за 2030 г., въпреки големите инвестиции. Те призовават да се даде приоритет на строежа на повече инсталации за възобновяема енергия.
Учените обаче настояват, че технологията за CCS е изключително добра и че нейното развитие и прилагане е решаващо за справяне с глобалното затопляне.
„Разработките в основата на улавянето и съхранението на въглерод са изключително добри. Това е реално решение на някои от проблемите, които срещаме в опитите си да се справим с глобалното затопляне“, казва Майкъл Стефансън, директор по наука и технология в Британския геоложки институт.
Това не е първият път, когато CCS предизвиква конкретната полемика. Още през 2019 година над 620 екологични организации в САЩ, включително „Greenpeace”, “Sunrise movement” и „350”, се обявиха срещу част от стратегиите и плановете на американското правителство, сред които и улавянето и съхранението на въглерод. Много от учените, търсещи начини за борба с глобалното затопляне, а и еко активисти, подкрепящи технологията, не са съгласни с тях. Тази полемика противопоставя хора, на които обществото често гледа като на съмишленици, заради сходните им цели.
Какво e тази технология и защо предизвиква този раздор?
Тя представлява верига от различни технологии, които предотвратяват стигането на въглеродния двуокис, остатъчен продукт от работата на фабрики, заводи, електроцентрали и други, до атмосферата. За да стане това, първо, на комините на заводите се слагат филтри, които хващат въглеродните емисии преди да се смесят с чистия въздух. След това уловеният газ се пренася до определени места, където да бъде използван или съхраняван. Основният план е въглеродният двуокис да бъде инжектиран обратно дълбоко в земята – мястото, от където фосилните горива идват – където да бъде държан, за да не може да допринася за климатичната криза. Част от газа може да бъде използван за изработка на пластмаса, за отглеждане на растения в парници, да се превърне в гориво и за направа на газирани напитки.
Великобритания и САЩ са сред най-заинтересoваните от развитието на CCS. Те са едни от големите създатели на въглеродни емисии (САЩ са на второ място в света) и са дали гаранции за драстичното им намаляване. Икономиките им обаче са силно зависими от фосилните горива, като на повечето държави, затова технологии, които биха направили тези суровини по-безопасни, привличат вниманието и инвестиции. Предимство за страните е и фактът, че имат възможност да съхраняват огромни количества въглероден двуокис под земята в изчерпаните газови и нефтени полета – като Съединените щати имат почти „неограничен капацитет“, според Джиана Амадор, съосновател и ръководител на организацията с нестопанска цел Carbon180.
Освен директно улавяне на дима от източника чрез филтри съществува и технология за улавяне на въглерод директно от въздуха, но за момента тя е по-скъпа и неефективна. Амадор разказва: „Въздухът съдържа 0.04% въглерод в сравнение с останалите частици, но количеството в пушека, излизащ от комините, е 70% – 80%, затова е по-трудно да премахнем въглерода директно от атмосферата, отколкото от комините“. Тя споделя още, че има компании, които развиват още повече технологията, като намират функция на събрания въглерод вместо просто да търсят къде да го затворят. Нейната организация е изчислила, че ако се развие достатъчно технологията, то за събирания въглерод е възможно да се появи пазар с размер около 1 трилион в САЩ и международен такъв над 6 трилиона.
Учени, политици и бизнесмени вярват в CCS и виждат бъдеще в нея, но историята ни показва друго до момента. Въпреки няколко успеха, повечето проекти за улавяне на въглерод се прекратяват още преди да бъдат приложени. През годините вече са инвестирани милиарди без значителна възвръщаемост и това подсилва позицията на активистите. Дори приложения, давани доскоро за пример, се оказаха нерентабилни и финансово зависими от изкопаемите горива. Такъв е случаят с Petra Nova, проект в електроцентрала, използваща въглища за суровина в американския щат Тексас, където успешно и в границите на бюджета се използва CCS от 2017 година. За да се постигне това, уловеният въглерод се пренася до нефтени кладенци, където вкарването му под земята стимулира извличане на повече от „черното злато“. Проектът работи добре до кризата, предизвикана от COVID-19. Сривът в цените на петрола по време на пандемията прави улавянето и съхранението финансово непосилно и Petra Nova е закрит. Работата в тази електроцентрала доскоро бе давана за пример, че технологията може да работи и очевидната финансова зависимост, довела до края на проекта, подсилва позицията на еко активистите.
Въпреки многото спънки и неуспехи съществуват места, където CCS се използва ефективно. Пример за това е исландската геотермална електроцентрала Hellisheidi в близост до столицата Рейкявик, в която от 2014 г. събират въглерода от станцията, смесват го с вода и го връщат обратно в земята, където се кристализира.
Възможността тази технология да направи използването на изкопаеми горива „чисто“ кара много политици да продължават да залагат на нея въпреки неуспехите в миналото. В края на 2019 г. Министерството на енергетиката на САЩ обяви инвестиция от 110 милиона в проучване и развитие на улавянето на въглерод, „за да продължи работата по заздравяването на въглищния сектор, като същевременно се предпазва околната среда“. А както вече споменахме, от другата страна на Атлантическия океан Борис Джонсън планира да превърне страната в световен лидер в улавянето и съхранението на въглерод, като по този начин открие хиляди работни места и изпълни климатичните си цели.
Несигурността около реалната ефективност на технологията и мотивите на подкрепящите я политици, компании и организации са в основата на недоволството на зелените организации. Те се осланят на опита със CCS през последните 20 години, когато призовават инвестициите да се пренасочват. За пример се дава успехът на Великобритания с намаляването на въглеродните емисии от енергийната индустрия, където възобновяемите енергийни източници задминаха по производство на електроенергия въглищата, газта и нефта. Еко активистите вярват, че експлоатирането на CCS може да се използва като патерица, за да продължат компаниите и държавите както досега вместо да съсредоточат в по-устойчиви енергийни източници. По този въпрос Джиана Амадор е съгласна с тях. Самата тя казва, че политиците могат да използват CCS, за да забавят значими промени в енергийния сектор и транспортната система. Но вярва, че тези опасения не трябва да спират развитието на технология, която може да допринесе за драстичното намаляване на вредните емисии от големите индустрии.
В началото идеята е CCS да се използва в електроцентралите, но с падането на цените на възобновяемите енергийни източници това става нерентабилно. Други индустрии обаче, като например стоманената и циментовата, също произвеждат големи количества въглероден двуокис, освен този от енергията, която консумират. При тях ще бъде много по-трудно да се намалят вредните емисии, а те са жизненоважни за икономиките на много държави. Точно заради тях трябва да се продължи с развитието на тази технология, докато се превърне във финансово достъпна.
Професор Стюърт Хезълдин от Едингбурския университет споделя – „Улавянето и съхранението на въглерод ще бъде единственият ефективен начин да спрем стоманената индустрия, производството на цимент и много други процеси, да не изхвърлят вредни емисии в атмосферата в краткосрочен план. За да имаме някаква надежда да задържим повишението на средната температура под 2 градуса по Целзий, то непременно трябва да разработим начини за улавяне и съхранение на въглероден двуокис“.
Спорът, който се повдига по темата, е важен, за да могат да се зададат верните въпроси и да се разбере по-добре технологията и възможните ѝ приложения. Въпреки че много от опасенията на зелените организации са напълно основателни, това не изключва нуждата от такава технология – замърсяването е твърде напреднало, за да се пренебрегват възможности за намаляването му. Разбира се естествените начини са най-добри, учените също не го оспорват, но сроковете за действие са кратки и технологията няма да е излишна. Както казва Боб Уорд, директор в Изследователския институт по климатичните промени и околната среда „Грантъм“ – „Противопоставянето на CCS от някои агитатори сякаш е водено от омраза към компаниите за изкопаеми горива и пречи на спокойното обмисляне на това как можем да спрем климатичните промени“. А омразата към една определена индустрия не трябва става причина да не проучим всички възможности за справяне с един от най-сложните проблеми, пред които човечеството се е изправяло – глобалното затопляне.
Автор: Иван Маслинков
