Броени часове ни делят от изборния ден, в който българските граждани ще упражнят правото си на глас. Тазгодишната предизборна кампания за новия парламент беше белязана от кризата с COVID-19. Тя превзе медийните студиа и присъстваше дори във всички дебати. В същото време обаче друг наболял проблем като че ли не намери място в големите дискусии. Той е свързан с обстоятелството, че през 2018 г. Република България беше в топ 6 в Европейския съюз с най-замърсен въздух. В края на миналата година пък стана ясно, че държавата ни отива на съд заради несправяне с проблема. Какво да очакваме от новите народни представители в това отношение? Да очакваме ли един по-зелен парламент?
Според проучване на организацията „Горичка” само две от осемте големи политически формации, които според новите социологически анализи ще влязат в новия парламент, са заявили готовност за отказ от новите ядрени мощности. Толкова са и партиите, които са се обявили за забрана за изгаряне на отпадъците. Единствен компромис между всички партии се вижда при въвеждането на екологичното земеделие.
В приоритетите на партията на Слави Трифонов са привличането на млади хора, ангажирани в политиките, свързани с околната среда, и приоритизиране на инвестиционните обекти в околната среда.
От „Движението за права и свободи” са заложили на „устойчиво, зелено ориентирано развитие на ключови сектори с потенциал за догонващ растеж – „Чиста енергия, чиста вода, чист въздух, чиста храна”.
От управляващата партия ГЕРБ, коалирала се за изборите със СДС, обещават изграждане на „екологична инфраструктура” и на „системи за управление на отпадъците”, „подмяна на уредите за отопление на твърдо гориво с по-щадящи околната среда” и „подпомагане на превенцията, адаптацията и справедливия преход към нисковъглеродна икономика”.
В програмата на „Изправи се! Мутри вън!” пък се вижда изразеното желание за приемане на законодателни мерки, насърчаващи изграждане на покривни фотоволтаични инсталации /с мощност до 30 КВт/ от битови и стопански потребители.
„Демократична България” ще се бори за „развитие на модерна, ресурсно и енергийно ефективна, високотехнологична и конкурентоспособна икономика, в която икономическият растеж не е обвързан с емисии на парникови газове”. Сред основните им цели са устойчивото управление на природните ресурси, както и „развитие на възобновяеми източници и интелигентни мрежи за пренос и разпределение, чист транспорт и чиста енергия”.
В предизборната си платформа от Българската социалистическа партия са категорични, че разглеждат „зелената икономика” като „средство за устойчиво намаляване на бедността и средство за постигане на чиста природа”. От „столетницата” поставят акцент върху „зелените” градове и сгради и „подобрението на качеството на атмосферния въздух, водите и почвите в населените места”.
Липсата на държавен контрол и на ефективни и устойчиви политики за справяне с проблема с отпадъците, замърсеният въздух, бетонираната природа са само част от големите задачи, пред които новият парламент ще трябва се изправи. Сред кандидатите за народен представител е и Петя Крушева, която е на мнение, че би трябвало да има действащи строги рестрикции за хората, извършващи и прикриващи нерегламентирана сеч.
Докато някои планират бъдещите си зелени политики в навечерието на големия избор, едни малки ентусиасти от софийски село Априлово засадиха дръвчета, дарени от Гората.бг, с надеждата, че бъдещето ще е по-светло и зелено. От всички нас като общество и от нашите действия зависи дали тази детска мечта ще се превърне в реалност.
Автор: Кристиян Ковачев
