3.6 C
София

Пластмасова вълна заля Министерството на околната среда и водите

Депозитна система за всички пластмасови бутилки – това изискаха природозащитници вчера като по-дълготрайно решение на замърсяването с еднократна смет. Младите хора демонстрираха позицията си с двуметрова вълна от пластмасови бутилки, която бе специално разположена пред входа на Министерството на околната среда и водите. „Вълната“ от недоволство бе организирана от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение ,,За земята‘‘ с подкрепата на Wind2Win и Tierra Verde Bulgaria.

Протестът срещу безхаберието на институциите е допълнително подкрепен и от наскоро случилите се природни бедствия у нас. Съвсем пресните случаи на дълготрайни валежи, придошли реки и наводнения изложиха на показ огромен процент от проблемa с пластмасовите опаковки, които замърсяват всяка река, язовир и водоем.

Такъв бе случаят с „острова“ от отпадъци на река Искър. Струпаните боклуци по бреговете на реката бяха повлечени от придошлото течение и „складирани“ на стената на язовир Своге. Последва спешна среща на институциите, което доведе и до отпускане на 220 000 лева за почистване. Сходни случаи имаше както в Бургаска област, така и по река Струма, но почистването им не започна веднага.

„Ситуацията е показателна за трайните недостатъци на действащата система за управление на отпадъците в България и в частност на разделното събиране на пластмасови отпадъци. Веднага след като снимките на острова от пластмаса на река Искър станаха популярни, много от възмутените казаха, че причината е единствено в хората, които хвърлят. Всъщност наблюдаваме как липсата или недостигът на контейнери за разделно събиране водят до ниски нива на рециклиране. А това е предпоставка за нерегламентирано изхвърляне или изгаряне на ценни рециклируеми суровини‘‘ каза Евгения Ташена от Екологично сдружение „За Земята“.

По-голямата част от плаващите отпадъци по река Искър са пластмасови бутилки от всякакъв вид и размер. Същото е положението и в дунавските води, където тези бутилки съставляват 80% от замърсяването. Не е по-различно и из другите малки и големи водоеми в страната.

Пластмасовите бутилки от полиетилен терефталат са от най-търсените материали за рециклиране. Това обяснява нуждата от спешна реформа на системата. А нова европейска директива, която задължава производителите да събират обратно 90% от бутилките си, влиза в сила от юли тази година.

Все по-често и масово в чужбина се процедира на принципа на депозит върху бутилките. Той представлява възстановяема парична сума в замяна на върната бутилка, както правим и със стъклените бутилки. Само че идеята на депозитната система е да включва всички видове и размери пластмасови, метални и стъклени опаковки.

Настояваме Министерство на околната среда и водите да вземе пример от над 10 европейски страни, въвеждайки подобен тип депозитна система.  Такова е желанието и на над 19 000, които оставиха подписите си в петицията „Повече море – по малко пластмаса“ на Екологично сдружение „За Земята“ и  „Грийнпийс“ – България.

Депозитната система се препоръчва и от висшестоящи европейски политици като Франс Тимерманс, какво и в обща кауза на две от най-големите асоциации на производителите на безалкохолни напитки в Европа.

Депозитите позволяват повече рециклиране. Колкото повече възвръщаемост на закупените пластмасови опаковки има, толкова повече от тях ще бъдат рециклирани. Като при опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените за това места е десет пъти по-малка, отколкото при останалите опаковки, като по този начин нерегламентираното замърсяване намалява наполовина.

Рециклеруемите отпадъци днес отиват в сметища или се изгарят в циментови заводи и тецове. Това увеличава загубите на икономиката и растежа на разходите на данъкоплатците.

Обхватът на депознитните системи значително нараства – те действат в над 40 региона и държави по света. До момента нито една страна не е прекъснала тази практика, а все повече нови региони я въвеждат. В Литва депозитната система е въведена от 2016 г., а в процес са още страни като Белгия, Ирландия, Словакия, Латвия, Нидерландия, Малта, Австрия,  Румъния, Шотландия, Каталуния и Турция.

Изготвила: Ромина Георгиева

Източник: „Грийнпийс“ – България

Подобни новини

Еко организации: Храна, не война

Коя е Вашата организация и с какво се занимава? Храна, не война - София работи с хора в затруднено положение в столицата. Борим се с...

6 невероятни еко технологии, за които не бяхте чували

Еко технология е всеки подход, който има за цел устойчивото потребление на ресурсите на планетата, които човечеството черпи. С помощта на такива подходи се...

Топъл обяд получиха 1565 души в нужда

По време на втората вълна на кампанията „Не изхвърляй, помогни!“ бяха събрани 1136 кг дълготрайни хранителни продукти. Това количество е достатъчно за приготвянето на...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,884FansLike
- Advertisement -

Последни новини

Еко организации: Храна, не война

Коя е Вашата организация и с какво се занимава? Храна, не война - София работи с хора в затруднено положение в столицата. Борим се с...

6 невероятни еко технологии, за които не бяхте чували

Еко технология е всеки подход, който има за цел устойчивото потребление на ресурсите на планетата, които човечеството черпи. С помощта на такива подходи се...

Топъл обяд получиха 1565 души в нужда

По време на втората вълна на кампанията „Не изхвърляй, помогни!“ бяха събрани 1136 кг дълготрайни хранителни продукти. Това количество е достатъчно за приготвянето на...

Устойчивата трансформация на „Boom“ фестивала

Сигурни сме, че за всички нас пандемията е едно огромно предизвикателство, което почти изцяло е завладяло ежедневието ни. Надяваме се с тази статия поне...

Красотата продава храната

Пред зеленчуковия щанд в магазина съм. Много ми се хапва салата от ряпа. Хрупкава, сочна, полезна. Дойдох специално за нея. Само че от доста...