3.6 C
София

Живот на кредит през 2021 – не към банка, а към Земята

Само в рамките на първите 8 месеца на 2020 г. човечеството е изразходвало полагащия му се дял земни ресурси за цялата година. Това означава, че в периода септември – декември 2020 г. на практика всеки човек е живял на кредит. Този кредит обаче не е към банка или друга институция, а към планетата. И от нередовното му погасяване може да произлязат много, много лоши последствия. Не лични, а такива, засягащи всички идни поколения. Но как и с какво всъщност сме задлъжнели?

Нека приемем, че Земята щедро ни дарява всичките си ресурси, които ние трансформираме в блага, необходими за подсигуряване на жизнено необходими дейности и комфорт в живота си. Петрол, въглища, дървесина, храна от животински или растителен произход, годни за консумация вода и въздух… Всичко това са ресурси, които Земята генерира сама. За да има шанс да възстановява употребените от човека количества обаче, наличните залежи трябва да се потребяват в определени норми. 

Учените са изчислили какво количество от въпросните ресурси планетата може да генерира или да възстанови сама в рамките на една година. След това, отчитайки реалното потребление на тези ресурси в рамките на една календарна година от хората по Земята, се изчислява дали е употребено по-голямо от възобновимото количество. Оказва се, че балансът е силно изместен към свръхпотреблението. Крехкото равновесие на производство и потребление на земните ресурси е нарушено.  Ползваме повече ресурс, отколкото Земята може да възстанови за година. Живеем на кредит към планетата. И от доста години насам по този кредит се трупат солидни лихви.

Източник: https://www.overshootday.org

От 1970г. насам изследователската организация Global Footprint Network отчита за колко време човечеството употребява ресурсите, които планетата може да генерира за една календарна година. През всяка една година след 1970-та употребените ресурси са повече от количеството, което може да се генерира. Нещо повече – с всеки изминал годишен период темповете на потребление нарастват и генерираното количество ресурс се изразходва за все по-кратки срокове. 

На база на тези изчисления учените въвеждат един специален термин – World Overshoot Day (Ден на екологичния дълг). Този термин маркира деня от годината, в който полагащото ни се годишно количество ресурси е вече оползотворено. Тенденцията е с всяка изминала година Денят на екологичния дълг да се пада на все по-ранна дата. Дългът ни към Земята расте непрекъснато и с все по-бързи темпове.

Ако в началото на 70-те години на 20-ти век сме изразходвали полагащото се годишно количество ресурс чак през декември, т.е. живели сме на кредит за по-малко от месец на година, то след 2018-та Денят на екологичния дълг настъпва още през месец юли, изчислен на база на световното население и потребление на ресурси.

Денят на екологичния дълг през 2020г. – 22 август

На фона на всички мрачни случки, през 2020-та се наблюдава позитивна тенденция по отношение на Деня на екологичния дълг. Той е отчетен на 22 август, т.е. с около 3 седмици по-късно в сравнение с 2019-та.  И, за добро или лошо, учените отдават този позитивен факт на най-негативното явление през миналата година – Covid19.

Непознатият коронавирус ни даде важен урок. Въпреки безпрецедентния си технологичен напредък човечеството не е имунизирано срещу последствията от свръхвъздействието върху природните екосистеми и изменението на биосферата. Не можем да се отделим от околната среда. Не може да бъдем здрави на една нездрава планета. Една жива система на една планета – това са човекът и природата.

През 2020-та ограничителните мерки, наложени за овладяване на пандемията в световен план, осезаемо забавиха активността ни. В резултат на това Денят на екологичния дълг бе изместен напред до дата, близка до тази, отчитана преди петнадесетина години. Това е добре, имайки предвид, че обичайната тенденция е за все по-ранна дата с всяка изминала година. За съжаление, това постижение дойде с цената на много по-сериозни негативи и с много загубени животи. Но ни показа нещо много важно – устойчив свят и съществуване изобщо може да се постигнат само когато животът във всичките му разнообразни форми процъфтява в рамките на екологичните ресурси, които планетата е способна да генерира и предостави. Всяка злоупотреба с регенеративната способност на планетата ще ни води към катастрофални последствия. А мерките, с които да неутрализираме този риск, са много – от опазване на околната среда и биоразнообразието, до трансформиране на енергийните системи, градовете и начина ни на живот.

По всичко личи, че времето ни за погасяване на натрупания към планетата дълг изтича. Covid19-кризата обаче ни показа, че правителствата могат да въвеждат успешно мерки в определени насоки. Време е взорът им да се насочи по посока опазването на Земята.

За 2021г. са насрочени редица срещи в рамките на Обединените нации за дебати върху биоразнообразието, климатичните промени, обезлесяването и др. Глобалните спогодби дават мощен тласък на прогреса към едно по-устойчиво бъдеще. Не можем обаче да си позволим изчакването всяка държава, всеки град, всяка компания, всеки човек поотделно да предприеме съответните мерки. Всички заедно сме призовани да променим статуквото, да дадем воля на въображението си и да прегърнем възможностите, които съвременните иновации дават. Съвместните крачки към устойчивото потребление на природните ресурси ще помогне Денят на екологичния дълг да настъпи по-късно през настоящата 2021-ва година. И още по-късно с всяка следваща.

Трябва да действаме, защото данните показват, че за удовлетворяване на настоящото потребление на природни ресурси от човека са необходими 1.6 планети като Земята. А Тя ни е само една.

На коя дата ще бъде личният ни Ден на екологичния дълг тази година?

Много от нас биха заявили, че правят необходимото, за да не оставят сериозен отпечатък върху заобикалящата ни среда. Така ли е наистина обаче?

Колко планети като Земята биха били необходими, ако всеки води начин на живот, подобен на нашия? Кога би се паднал нашият личен Ден на климатичния дълг през тази година, отчитайки грижите, които полагаме за опазване на околната среда? Къде бъркаме? Отговорите на тези въпроси ще ви даде един забавен калкулатор, който изчислява отпечатъка, който оставяме след себе си.

Изготвил: Антон Асенов

Източници: Overshootday.org

 

Подобни новини

Еко организации: Храна, не война

Коя е Вашата организация и с какво се занимава? Храна, не война - София работи с хора в затруднено положение в столицата. Борим се с...

6 невероятни еко технологии, за които не бяхте чували

Еко технология е всеки подход, който има за цел устойчивото потребление на ресурсите на планетата, които човечеството черпи. С помощта на такива подходи се...

Топъл обяд получиха 1565 души в нужда

По време на втората вълна на кампанията „Не изхвърляй, помогни!“ бяха събрани 1136 кг дълготрайни хранителни продукти. Това количество е достатъчно за приготвянето на...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,884FansLike
- Advertisement -

Последни новини

Еко организации: Храна, не война

Коя е Вашата организация и с какво се занимава? Храна, не война - София работи с хора в затруднено положение в столицата. Борим се с...

6 невероятни еко технологии, за които не бяхте чували

Еко технология е всеки подход, който има за цел устойчивото потребление на ресурсите на планетата, които човечеството черпи. С помощта на такива подходи се...

Топъл обяд получиха 1565 души в нужда

По време на втората вълна на кампанията „Не изхвърляй, помогни!“ бяха събрани 1136 кг дълготрайни хранителни продукти. Това количество е достатъчно за приготвянето на...

Устойчивата трансформация на „Boom“ фестивала

Сигурни сме, че за всички нас пандемията е едно огромно предизвикателство, което почти изцяло е завладяло ежедневието ни. Надяваме се с тази статия поне...

Красотата продава храната

Пред зеленчуковия щанд в магазина съм. Много ми се хапва салата от ряпа. Хрупкава, сочна, полезна. Дойдох специално за нея. Само че от доста...