18.5 C
София

Има ли почва за градско земеделие в България?

В много европейски държави градското земеделие се разглежда като обещаващо средство за подпомагане овладяването на климатичните промени. Счита се, че колкото по-зелени стават градовете, толкова по-самодостатъчни биха си били те от икономическа и стопанска гледна точка. Това от своя страна ще помогне за по-пълноценното оползотворяване на природните ресурси и ще намали ненужното им разхищение.

Постепенният преход към кръгова икономика е сред основните цели, заложени при подписването на т.нар. Европейска зелена сделка – споразумението, което цели да превърне Европа в първия изцяло неутрален по отношение на климата континент до 2050г. Преходът към кръгова икономика се счита за постижим при реализирането на едно ключово условие – икономическият растеж следва да се постига с все по-нисък разход на природни ресурси, а по възможност – дори с никакъв. До момента, в който ще се постигне изцяло затворен цикъл, т.е. кръгова икономика.

С оглед на все по-високия процент на градското население в Европейския съюз, устойчивото и интелигентно оползотворяване на градските ресурси се превръща във важна стъпка по пътя към кръговата икономика.

Интензивната урбанизация логично води до увеличаване конкуренцията за земя в градовете – за нуждите на транспорта, на промишленото и жилищно строителство… т.е. на бизнеса като цяло. За постигането на устойчива кръгова икономика обаче следва интересите на бизнеса и на гражданското общество да се съгласуват. В интерес на околната среда, на опазването на природните ресурси и в крайна сметка – с цел реалното превръщане на Европа в неутрален по отношение на климата континент.

Един от иновативните инструменти, разработвани от Европейския съюз за устойчиво развитие на градската среда в последните години, е стимулирането на градското земеделие. Повишаването осведомеността на гражданите и включването им в проектите за подкрепа на градското земеделие може да допринесе за намаляване количеството на хранителните отпадъци поне наполовина в краткосрочен план. Според изчисленията годишно в Европа се изхвърлят около 80 млн. тона храна. Освен етична и икономическа тежест този проблем носи още едно последствие – губят се огромни количества от и без това все по-лимитираните природни ресурси. Без мерки в тази насока превръщането на Европейския съюз в климатично неутрална структура ще бъде невъзможно.

Според различни проучвания в световен план може да се произвеждат над 150 млн. тона плодове и зеленчуци годишно именно чрез развитието на градското земеделие. Това ще повиши локалното предлагане на местни хранителни продукти, ще подсигури много по-бързи доставки, а оттам – и много по-добро качество на предлаганите пресни стоки.

Развитие на градското земеделие в Европейския съюз

За подкрепа развитието на градското земеделие в Европа по-сериозни мерки се предприемат още от 2015г. Подписани са няколко международни пакта, обединяващи градове от различни страни членки на ЕС (Милански пакт, Амстердамски пакт и др.) На подобни споразумения се гледа като на ефективно средство за адаптиране към климатичните промени, подобряване качеството на въздуха, ограничаване на шумовото замърсяване и др. Проучва се и потенциалът на градското земеделие като сектор за внедряване на нови и по-устойчиви бизнес модели за развитие на местната икономика.

В рамките на Европейската зелена сделка е заложено изпълнението и на ключовата стратегия за опазване на биоразнообразието. Тя цели да реинтегрира природата в ежедневните ни дейности. Градското земеделие е главен инструмент в тази стратегия за развитие на зелената среда в градовете и подобряване на биоразнообразието на градската околна среда. За постигането на тези цели Европейският съюз стимулира разработването на проекти за развитие на зелената инфраструктура и интегрирането на тези проекти в плановете за развитие на отделните градове в Европа.

Градското земеделие в България

Нашата столица също е част от проект на Европейския съюз, проследяващ развитието на градското земеделие и прилаганите в тази сфера бизнес модели. Проектът се нарича CityZen и се разработва в партньорство с градове и градски центрове от Гърция, Португалия, Испания и Германия, като София е координатор по проекта.

Инициативата CityZen успешно насочва вниманието на обществени, научни и бизнес организации у нас към въпросите на градското земеделие, иновациите и добрите практики, които може да се прилагат. Така градското земеделие се припознава като средство за подобряване на инфраструктурата и налагане на нови бизнес модели с насоченост към устойчивото потребление на ресурси. Практика, която ще помогне за прехода към по-устойчива, гъвкава и зелена Европа.

Българският екип, участващ в проекта, споделя, че градското земеделие и евентуалните приходи, които може да се генерират покрай него, все още са слабо разработена ниша за бизнеса у нас. Докато в редица други европейски градове градското земеделие вече формира голям дял от местните икономически приходи.

Екипът посочва и своите наблюдения за това кои са най-сериозните спънки пред развитието на градското земеделие у нас и с какви затруднения се сблъскват хората, приели тази кауза за своя:

  • споделените земеделски градини са плод на лични и нетърговски инициативи и съответно е трудно да се подсигурят средства за качественото им разработване и поддръжка;
  • липсва сериозен интерес и подкрепа от страна на общински и местни власти към градското земеделие; 
  • въпреки инициативите на граждански организации все още не е регламентирано ползването на общински земи за целите на градското земеделие;

Мястото на градското земеделие в бъдещата визия за София

Разработването на стратегии за развитие на градското земеделие у нас включва и изцяло местни организации и ентусиасти, които не са част от европейски инициативи. Благодарение на споделените усилия на някои от тях София вече може да се похвали с няколко развити и поддържани споделени градски земеделски райони. Нещо повече – за подпомагане развитието на градското земеделие в столицата е разработена специална дигитална карта. Тя показва десетки общински терени, подходящи за развитие на градско земеделие върху тях, както и локацията на няколко вече разработени споделени градски градини в София.

Картата е разработена от общинско предприятие Софияплан (бивше Софпроект) по идея на Инициативата за развитие на градско земеделие в София и сдружение „Горичка”. Картата се допълва непрекъснато и може да се ползва в процеса на бъдещите планирания на Столична община с цел доразвиване на зелената инфраструктура.

Друг значим проект, който струва да се спомене, е съвместният проект на на сдружение „Градско градинарство – София” и движение „Храна, не война” за разработването на солидарни градини, с чиято продукция ще се изхранват хора в нужда. Разберете повече за настоящата им инициатива.

Проектите за развитие на градското земеделие, реализирани в рамките на Европейския съюз, имат ясно поставена цел: пълноценно оползотворяване на природните ресурси и подсигуряване на по-добри условия за живот в отделните райони. Разбира се, разглеждано и от гледна точка на финансовите, социални и културни възможности, които може да създаде, градското земеделие има наистина огромен потенциал. А на родна почва този потенциал тепърва започва да се разгръща. Само от нас зависи да го разгърнем изцяло.

Автор: Антон Асенов

 

Подобни новини

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike
- Advertisement -spot_img

Последни новини