22.2 C
София

Приключение по Дяволската екопътека към Орлово око

През последните години екопътеките набират популярност поголовно и стават хит в туризма. И има защо – достъпни са, не изискват резервация, предлагат възможност за нискобюджетна екскурзия и за докосване до невероятни гледки и природни феномени. Родината ни изобилства от красиви природни местенца, а Родопа планина е известна с причудливите си релефни форми и културно-исторически забележителности.

Днес искам да ви разкажа за едно от родопските си приключения, а именно разходката ми до Дяволската екопътека, намираща се в Югозападните Родопи. Към нея може да се подходи от два входа, в зависимост от това кои други места изберете да посетите в съчетание с нея. Единият е откъм село Борино, а другият – откъм село Буйново и Буйновското ждрело. Сред природните забележителности в близост са Триградското ждрело, пещерата Дяволско гърло, Ягодинската пещера, каньон на река Чаир дере и Чаирски езера и още, и още… Човек да не може да си избере! Ама, наистина!

С приятелите ми решихме да подходим откъм село Борино – местността Чала, след това да посетим Ягодинската пещера и да се изкачим до панорамната площадка Орлово око. Плановете ни се оказаха твърде смели, тъй като пътувахме от София и не си преценихме добре времето. В действителност, пътят до град Девин, Смолянско е може би не повече от 200 км. Половината от тези двеста километра обаче трябваше да изминем по хубав, но много тесен и с непрекъснати завои път, виещ се над спираща дъха гледка – язовир Въча. До началото на пътеката има упътващи табели; на входа има паркинг за колата ви, а също и Музей на боровия катран.

Самата пътека има дълъг маршрут (ок. 10,2 км) и кратък такъв (ок. 3,8 км). По принцип маршрутите са кръгови, съответно излизате от там, от където сте тръгнали – преценете кой да изберете според времето, с което разполагате, и следете внимателно маркировката. Ние избрахме краткия път, но не завъртяхме кръга, а излезнахме от другия изход, за да продължим разходката. Първоначално се изминават около 2 километра по равен и сенчест черен път. Той не е част от тези 3,8 км. Него можете да изминете и с високо проходима кола. Той приключва до първия мост над река Чатак дере, на една поляна с многовековно дърво. На информационната табела ще прочетете, че това е „Златната върба” или „Дървото на късмета”, където през 50-те години на 20 в. местен жител открива 157 златни турски монети. Докоснете го за късмет!

След това започва преходът към Дяволския скален мост, ждрелото на Чатак дере и водопадите, която отсечка е Раят за търсачите на адреналин! По мое мнение е най-живописната и вълнуваща част от екопътеката. Състои се предимно от тесни дървени мостчета и стълби, като на места наклонът е почти перпендикулярен. Бъдете внимателни, защото може да бъде хлъзгаво, а части от парапета да са нестабилни или счупени. Гледката, която се разкрива, е смайваща, а след половинчасово слизане по въпросните стълби (което се оказа стабилна тренировка за прасците ни), няма по-приятно освежаване от разхлаждащите пръски на „Скритите водопади”. Време за почивка, глътка вода и много снимки.

После предстои една също толкова екстремна отсечка за излизане към Буйновското ждрело. Тя е високо в гората, стръмна и доста тясна – по хълма Тепе баир. Поради голямата си денивелация се изкачва по-бавно. Помня и едно място, подобно на леко свлачище, където нямаше парапет, а над главите ни падаха камъчета, за които не знаехме откъде идват. Все пак имаше въже, но беше стръмно и хлъзгаво и, да си призная, това беше моментът, в който и мен ме хвана малко страх. Оказа се, че хората, които се връщат по този маршрут, и с които се разминахме, се бяха подхлъзнали и ритнали няколко камъка надолу към пропастта. Неволно, разбира се – те не са знаели накъде отиват камъните и че тъкмо отдолу минават хора, а по ирония на съдбата на връщане и ние направихме същото.

Завършихме с още малко слизане по стълби и се озовахме на пътя в Буйново, където шофьори на офроуд джипове директно причакват туристите и предлагат услугите си да ви закарат до началото на пътеката да си вземете колите или да ви разведат до друга местна забележителност. Тъй като ние искахме да се върнем пеша – отново по същия маршрут на пътеката, а денят напредваше и за пещера време не остана – решихме да се качим с джип до панорамната площадка Орлово око. За около 60 лева в двете посоки може да си наемете кола. Пътуването е екстремно и вълнуващо, а шофьорът разказва интересни факти за местността, бита и природата. За 30-40 минути се изкачихме до панорамната площадка – намираща се над село Ягодина и в близост до Ягодинската пещера. Шофьорът ни показа всичко, което се вижда в далечината – Ягодина, Борино, Чала, Чаирските езера. Виждахме едновременно Родопите, Рила и Пирин, и дори части от гръцките Родопи! Спомена ни някои интересни факти, като това, че тук расте най-истинският и ароматен, така известен мурсалски чай. И че се намираме на връх Свети Илия (висок 1530 м) – наречен на повелителя на мълниите, защото при лошо време тук често падат мълнии и е опасно.

Няколко крачки ни деляха и от площадката. За нея ни разказа, че е построена през 2009 година от туристическо дружество „Родопея” за около 20 000 лв. – средства, събрани само от входни такси за пещерата! Може да издържи товар до 3 тона. Висока е 1563 метра, а височината по вертикала от шосето до площадката е цели 600 метра. Е това ако не е естествен природен небостъргач! Помня, че по време на студентската си бригада в САЩ бях доста впечатлена от небостъргача със стъклен под в Чикаго – Уилис Тауър. За сравнение, той е висок само 443 метра (а е петата по височина сграда в света). Сори, Уили, но Орлово око те бие!

Срещнахме група туристи, от които разбрахме, че има и друга опция за стигане до платформата, а именно пешеходно изкачване до нея, по друга пътека, тръгваща от село Ягодина. Ако ви е малко ходенето, може да тръгнете и от Триград! На мен ми се стори дълго и стръмно, но все още не съм изпробвала този маршрут и не мога да дам мнение.

От толкова много снимки хванахме залеза и започна забавната част – трябваше да бързаме да се върнем към Дяволската екопътека, да я минем наново и без да искаме замръкнахме там. Това малко ме притесни, защото не е удачно на подобен релеф да нямаш добра видимост, но за щастие втория път преминахме доста по-бързо.

Ако решите да посетите това чудно място, моите съвети са да си вземете връхна дреха, защото на сенчестите места е доста хладно, дори през лятото. Вземете шапка и слънчеви очила – на високо в планината винаги се изгаря. Използвайте слънцезащитен крем и репелент против насекоми, за да се чувствате по-комфортно. И задължително носете удобни обувки, достатъчно вода и нещо за хапване.

И не на последно място – отбийте се в някой местен ресторант и изпробвайте нещо традиционно от родопската кухня. Ние се заситихме с вкусен смилянски боб, свежи салати и родопския вариант на чеснова пърленка с масло (в този край я наричат „пазлама”). Пътят обратно към София беше също толкова екстремен – през стоте километра завои посред нощ, а от тъмницата нямаше и помен от красивия язовир под нас. Върнахме се доста късно през нощта, като аз трябваше директно да си събера багажа и да замина за морето. Същинско приключение! И вместо да съжалявам, че пак няма да ми остане време за сън, ми стана неприятно единствено, че не успяхме да видим и някоя от красивите пещери в близост. Но какъв по-хубав повод да се върна отново там. Казват, че веднъж тръгнеш ли на пътешествие из Родопите – планината ти остава в сърцето и не можеш да спреш да я обикаляш.

 

Автор: Силвия Арсова

Подобни новини

Трикове за преодоляване на пролетната умора

Ако напоследък усещате, че сте отпаднали и че сякаш лошото настроение е превзело вашето ежедневие, но нямате обяснение за случващото се, то тогава най-вероятно...

Стари самолети стават модерни ресторанти в Турция

В световна тенденция се превръща търсенето и реализирането на политики за намаляване на отпадъците и тяхното рециклиране. В Интернет пространството има десетки примери за...

10 от ползите на зеления чай

Зелен чай Той е определян като една от най-здравословните напитки в света. Зеленият чай съдържа много антиоксиданти и има редица полезни ефекти за тялото...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,972FansLike
- Advertisement -

Последни новини

Трикове за преодоляване на пролетната умора

Ако напоследък усещате, че сте отпаднали и че сякаш лошото настроение е превзело вашето ежедневие, но нямате обяснение за случващото се, то тогава най-вероятно...

Стари самолети стават модерни ресторанти в Турция

В световна тенденция се превръща търсенето и реализирането на политики за намаляване на отпадъците и тяхното рециклиране. В Интернет пространството има десетки примери за...

10 от ползите на зеления чай

Зелен чай Той е определян като една от най-здравословните напитки в света. Зеленият чай съдържа много антиоксиданти и има редица полезни ефекти за тялото...

И железниците в борбата с вредните емисии

Онези, които пътуват с влак, вероятно са обърнали внимание, че гърбът на билетите е различен от обикновеното: „С избора си да пътувате с влак,...

Може ли завръщането на европейския бизон да помогне в борбата с горските пожари в Европа?

Горските пожари са се превърнали в голям проблем на множество места по света. Те застрашават живота на хора и животни, унищожават ценни за дивия...