Строителството никога не спира. Зелените площи намалят, а бетонът и тухлите около нас се множат. Новите сгради никнат една след друга, стари се ремонтират или са оставени на разрухата на времето. Дейността не спира и строителните отпадъци се трупат. В развиващи се страни като България правилното им изхвърляне и рециклиране се оказва сериозен проблем. Затова нека разгледаме креативните нововъведения, чрез които хората по света се опитват да се справят с тази тежка задача и да разберем как да направим градовете по-зелени.
Carbon Craft Design е млада индийска компания, която прави плочки, като използва за суровина черен въглерод, извличан от замърсения въздух. За да го постигнат, те са обединили сили с базираната в Бостън компания Air-Ink. Air-Ink събира и обработва замърсителите и осигурява суровината, нужна за направата на плочките. Успешното реализиране и разпространение на този проект ще спомогне много за справяне със силно замърсения въздух в Индия, а защо не и по-цялата планета. Строителната индустрия е отговорна за 25 до 40% от въглеродните емисии глобално, така че подобрение е наложително.
„Всяка въглеродна плочка, която изработим, се равнява на 30,000 литра пречистен въздух! Още повече за направата на тези плочки се консумира една пета от енергията, необходима за направата на обикновените керамични“, казва основателят на Carbon Craft Design Тежас Сиднал.
Друга вълнуваща иновация в областта е дело на компанията StoneyCycling. Те превръщат отпадъци в уникални строителни материали. Техните WasteBasedBricks® са тухли съдържащи 91 килограма боклуци на всеки квадратен метър, което гарантира, че всяка тухла е направена от поне 60% рециклирани материали. Персонализираните им тухли се използват в архитектурни проекти по цял свят.
Те обаче не са единствената компания, която превръща отпадъците в тухли. Шотландската компания Kenoteq произвежда тухли с всевъзможни цветове, форми и размери и то изработени от 90% строителни отпадъци. Освен това при изработката им се отделят 10 пъти по-малко въглеродни емисии в сравнение със стандартните. От фирмата се надяват да инсталират технологията си в близост до преработвателните станции, за да намалят емисиите и от транспорта.
В университетът Вашингтон, в Мисури, разработва друга любопитна идея, свързана с тухли. Чрез нея обикновена тухла може да се превърне в устройство за съхранение на енергия, достатъчно мощно да захрани LED осветление. Това става чрез редица химически реакции, предизвикани от вкарването на газове в порите във вътрешността на тухлата.
Последната идея, свързана с тухли, е от индийския университет Джадавпур. През 2017 г. четирима студенти стартират проектa Plastiqube в отговор на избухнал скандал за нарушенията на човешките права в традиционните фабрики за тухли. Техните тухли са изработени от рециклирана пластмаса и не използват никакъв хоросан – огромно предимство от гледна точка на това, че продукцията на цимент създава 8% от глобалните въглеродни емисии.
Бетонът е вреден за планетата, но е навсякъде около нас. Той е основна градивна съставка на създадения от нас свят. ECOncrete вярват, че са намерили начин да го направят доста по-екологичен. Компанията създава био-активни бетонни плочи, които са едновременно красиви фасади и среда, благоприятна за растеж на лишеи, мъх и пълзящи растения. Така ще получим още една полза от стените на сградите. Растителността ще помогне за пречистване на градския въздух, за енергийната ефективност и ще намали шумовото замърсяване.
Италианският архитект Стефано Боери сериозно се е заел да промени външния вид на градовете по света със своите проекти. Първият от тях – „Вертикална гора“ – демонстрира, че когато искаме да вкараме зеленина в градската среда можем да мислим по-мащабно от добавянето на нови градинки. В родния си Милано реализира първата сграда от проекта – жилищен блок почти изцяло покрит от дървета, храсти и увивни растения. С това сградата изглежда нестандартна и красива, и е полезна в борбата с въглеродните емисии. Творението му е прието с широко одобрение и сега започва следващата фаза от проекта – първата „Вертикална гора“ в Африка. Тя ще бъде построена в обявения за най-мръсен град за 2018г. Кайро(Египет).
Боери проектира и построяването на умен, устойчив зелен град – „Горски град Канкун“ в Мексико. В него ще се използват модерни технологии за чиста енергия и транспорт. В него ще могат да живеят 130 000 души, ще бъде ресурсно независим и ще има толкова зелени площи колкото и застроени. След това следва проект за умен, изцяло самоподдържащ се квартал в Тирана, Албания. Той ще побира 12 000 жители и поне още толкова растения.
Така един архитект с визия се опитва да промени облика на градовете и да помогне за пречистването на въздуха.
В строителството се появяват и друго нови технологични решения за намаляване на отпадъците. Тексаската високо техлогична строителна компания ICON вече не строи, а принтира сгради. Техният гигантски иновативен принтер Vulcan може да принтира до 500 квадратни метра за 24 часа. През 2019 фирмата открива първия си принтиран жилищен квартал в Мексико, а на следващата година създава и група къщи в Остин, Тексас.
Често срещана трудност за архитектите в тропическите райони е проектирането на прохладни сгради. Индийското дизайнерско студио Ant е открило старомодно решение вдъхновено от пчелните кошери. Технологията им е мрежа от теракотни тръби, подобна на медна пита, през които тече вода, задвижвана от електрическа помпа. Когато горещия въздух преминава от там, водата се изпарява и охлажда въздуха намалявайки нуждата от климатик.
Това са редица интересни и полезни решения на част от проблемите със замърсяването в градовете. Ще бъде хубавото да видим поне част от тях приложени в България.
Автор: Иван Маслинков
