Нека направим един модерен прочит на приказката за трите прасенца, приемайки, че те са екоактивисти. Ще прескочим частта, в която първите две построяват своите къщички от слама и кибритени клечки. Сами по себе си това са достатъчно еко решения в духа на съвременните схващания за архитектурата. Стигайки до момента, в който третият им и най-съобразителен брат ги приема у своя дом обаче, може да открием, че той е същински иноватор. Той е построил къщата си от тухли и то какви! Тухли от пресовани изхвърлени, изживели своето време дрехи. И тези тухли, подобно на глинените, също няма да горят под напора на вълка с кибрита.
Този тип технология скоро може да се пренесе от света на приказките в макар и не толкова вълнуващата реалност. Защото една млада дама от Франция, мислейки върху свой училищен проект по архитектура, започва да създава истински тухли от стари дрехи. И дори вече навлиза в лоното на работодателите, откривайки място за първия нает работник, който да ѝ помага в процеса на разрастващото се производство.
Fabric + Brick = FaBrick (плат + тухла = ПлУхла)
Технологията, която г-ца Кларис Мерле разработва, носи сполучливото име FabBrick (съчетание от думите fabric – плат и brick – тухла). Оригинално и достатъчно описателно за това какво всъщност се случва в процеса на производство.
А този процес е толкова прост, че трудно можем да приемем, че никой не е започнал да го прилага масово по-рано. Ползвайки отпадни, накъсани текстилни материали от фабрика в област Нормандия, Кларис ги смесва с екологично чисто лепило, лично разработено за целта. Получената смес се пресова до получаване на изключително плътна консистенция.
Дори пресоващата машина е специално разработена от ентусиазираната г-ца Мерле и ползва единствено механична енергия на натиск. След изсъхването му, полученият материал притежава прекрасни шумо-, влаго- и топлоизолационни свойства. Освен това отговаря и на противопожарните изисквания.
За момента Кларис произвежда FabBrick тухлите си в 3 размера за различни нужди. Не само за декорация, но и за производство на мебели или дори стени. Освен това процесът на производство позволява всякакви други вариации. Може да се подбират парчета плат с определен цвят за получаване на едноцветни тухли или за комбиниране на точно определени гами. Може да се подбират и еднотипни материи. Например тухлите от памучни тъкани са прекрасен изолатор във всякакъв аспект.
4 милиона тона текстил се изхвърлят годишно само в Европа. Според Кларис Мерле вместо да отидат на боклука, от 3 тениски може да се произведе 1 тухла. В духа на zero waste тенденциите това е прекрасен пример за затворен цикъл на безотпадно производство.
До момента на заснемане на видеото е произвела 12 000 тухли от 5 тона рециклиран текстил. По думите ѝ само във Франция се падат по около 12 кг изхвърлени дрехи на човек за година. Само за няколко години всеки би могъл да си построи своя къщурка от старите си дрехи с нейната технология, вместо да ги изхвърля.
„Много съм горда от това, което FabBrick постигна” – казва Кларис. „Всичко започна като обикновен училищен проект, а през 2017 г. FabBrick стана лауреат на специализиран конкурс във Франция. Представяла съм технологията и в Женева” – допълва тя.
Г-ца Мерле вече работи по оптимизиране на процеса, за да посрещне повишения интерес към своите платнени тухли. Амбициите на изобретателката са да предложи иновативен строителен материал, качествен заместител на глинените тухли.
Друг вариант за алтернативни тухли от отпадъци се прилага и в Кения, но там използват пластмасов боклук.
В стремежа към намаляване на отпадъците от всяко производство и дейност, тази технология предлага още една много удобна алтернатива за строителния бранш. За момента в ограничени количества, но с перспектива за разрастване. Може да се окаже, че на дъното на гардероба на всеки от нас дремят по няколко бъдещи FabBrick тухли. Остава само да открием и скрития у нас аналог на Кларис Мерле и не само ще предпазим себе си от лошите вълци от приказките, но и ще опазим Земята от нашите вредни отпадъци.
Автор: Антон Асенов
