Република България е в топ три в Европейския съюз по отношение на успеваемостта при рециклиране на пластмасови опаковки с 59,2% обработен материал. Това показва статистиката на Евростат за 2018 г. Изпреварват ни единствено Литва с 69,3% и Словения с 60,4 на сто. Оказва се, че единствената форма за оползотворяване на отпадъците у нас е рециклирането. Въпреки това страната едва покрива целите на Европейската комисия за оползотворяване и рециклиране на отпадъците.
Голяма част от хранителните вериги (особено в малките градове) изискват от потребителите да върнат стъклените бутилки след консумацията на съдържанието им. Интересували ли сте се какъв е пътят на тези бутилки, след като ги върнете в магазина?! Те поемат път обратно към заводите за бира или безалкохолни напитки, където им е даден нов живот и отново са годни за пласиране на пазара.
Според статистиките през 2018 г. около 90% от хартиените отпадъци от опаковки също се събират разделно, сортират се по вид и се рециклират в заводи за производство на нови опаковки от хартия и картон. Други статистически данни сочат, че ако в периода 2008 – 2009 г. в София разделно се събират едва 4% от домакинските отпадъци, то десет години по-късно 84% от отпадъците в града се рециклират и оползотворяват.
България развива значима рециклираща индустрия, особено за пластмасови отпадъци. Някои европейски страни като Германия изпращат тук големи количества отпадък, за да се сортира и рециклира. България на своя страна произвежда от този боклук суровина, която се връща в икономиката.
На какво се дължи този успех? По всичко изглежда – на добра логистика, на смислена и качествена инфраструктура и най-вече на огромни инвестиции (предимно по европейски програми). Изградени са заводи, в които отпадъците се селектират, както и десетки сепариращи инсталации. В положителен нюанс анализаторите посочват и работата на „сивата икономика” в процеса на рециклиране: част от ромите, които предварително минават през контейнерите и събират някои отпадъци, които предават в пунктовете за изкупуване на вторични суровини.
Всъщност не всичко е толкова хубаво. За съжаление, липсата на масова информационна кампания на местно ниво показа потресаваща гледка: от една страна, тоталното объркване на контейнерите при изхвърляне на боклука (опитът показва, че една значителна част от населението в малките места изобщо дори не си задава въпросите защо тези контейнери са в различни цветове); от друга страна, местните вандали, свикнали – заради безнаказаността – да рушат всичко ново, бързо унищожиха и направиха негодни част от контейнерите за разделно събиране.
В същото време огромна част от битовите отпадъци продължават да се събират през общите контейнери и пристигат в сепариращите инсталации смесени с какво ли не. Това не само затруднява, но и оскъпява сортирането на отпадъците.
Внедряването на депозитни системи би спомогнало за ефективното прилагане на европейската Директива за опаковките и отпадъците и за задържането на България в топ три на страните-членки на ЕС в успешните политики по рециклиране на отпадъците. По този начин и чрез налагането на допълнителни такси би се насърчил процесът по връщане на отпадъците за организирани процеси на повторна употреба, рециклиране, третиране или обезвреждане. По този начин ще се избегне и глобалният проблем за участието на едни организации в процеса и пасивността на други.
Автор: Кристиян Ковачев
