6.1 C
София

Основни видове ЙОГА (според древните ведически писания)

Йога – понятие, все повече намиращо място в нашето западно ежедневие по един или друг начин. Рядко ще срещнем и човек, който не е чувал този термин. Но какво всъщност представлява? 

Йога е многоаспектен, цялостен подход към живота, включващ физически, ментални и духовни практики. Родена в древна Индия, през хилядолетията търпи промени и развитие, докато днес не ни среща и нас, модерните хора, интегрирайки се в нашия живот. 

Според древните индийски писания: Упанишадите и Ведите, са познати 5 основни видове Йога. За да си изясним различните представки пред думата „Йога“, ще разгледаме накратко тези разновидности.

Карма йога

Коренът на думата от саскрит в превод означава правя. В тази връзка всяко действие е Карма, но карма означа и следствията/ резултатите от действията.

Един от аспектите на Карма е действие, извършено заради сетивата, а именно чрез органите за възприятие и органите, които извършват действието. Органите на действието са подвластни на органите на възприятието. Когато липсват съзнателност и контрол върху сетивата, човек извършва действия, които са егоцентрични. В същото време се привързва към резултата от действията и винаги е под влиянието на двойствеността – радост/ страдание, щастие/ нещастие, любов/ омраза и т.н.

В своята същност Карма йога е динамична медитация. Цели се освобождаване на действията от егоистични мотиви. Осъзване и възприемане с медитативно осъзнаване, с непривързаност, като се отдават всички резултати на по-висша цел или на Бог. С това се цели пречистване на вътрешната същност, подобряване ефективността и качеството на всичко, което човек върши.

Гяна йога

„Гяна“ се превежда като знание.

Гяна йога е известна като метод, чрез който човек развива своята интуиция и достига до интуитивно знание. Гяна йога е описана и като процес на медитативно осъзнаване, чрез който човек може да достигне до вътрешната си природа – подсъзнанието, като развие менталните си способности. Процесът започва със самонаблюдение и анализиране.

Хатха йога

Хатха йога е и един от най-широко разпространените и практикувани видове йога.

Думата „хатха“ е комбинация от две думи, които символзират слънцето, жизнената енергия (съответно принципите на мъжката енергия), и луната, менталната енергия (съответно принципите на женската енергия).

„Хатха йога“ е метод, при който, чрез пробуждане и балансиране на тези две енергии, се цели постигане на физическо и ментално пречистване, и баланс.

Основна техника на Хатха йога са физическите упражнения – асаните.

Друга основан техника са дихателните упражнения – пранаяма. Прана означава жизнена енергия, която в голяма част приемаме чрез дишането, макар тя да е различна от въздуха, а думата аяма – контрол.

Пранаяма са дихателни техники и упражнения, чрез които човек постига контрол над жизнената енергия. Пранаяма подобрява качеството на дишане, спомага за отделянето на токсините от тялото, премахва натрупаното емоционално напрежение и стрес, контролира сърдечния ритъм, успокоява ума и балансира енергийните потоци в тялото.

Друга част от Хатха йога са мудра и бандха – специфични положения на части от тялото, които имат за цел да активират определени енергийни потоци, като целта им е да отключат латентни психични способности.

Раджа йога

Раджа йога или Ащанга йога – осемстепенният път, е описана от мъдреца Патанджали. Целта на Раджа йога е постигане на освобождение чрез развитие на латентния потенциал на човешката личност, кулминиращ в единение с космичния разум, или Бога.

Първите две стъпки в Раджа йога са основополагащи. Те са т. нар. „морални и етични принципи“, като без тяхното въвеждане следващите етапи биха имали само повърхностен ефект.

Личните норми на поведение са необходими за изчистване на емоционалните разстройства, като включват:

  1. Ахимса – ненасилие. Това означава да не прилагаме насилие не само на физическо ниво, но също така в мислите и думите, които изричаме.
  2. Сатя – истинност. Когато следваме истината, няма как да изпитаме вътрешните конфликти и менталното напрежение, които лъжите пораждат.
  3. Астея – честност и въздържание от кражба. Ако искаме да следваме този принцип, трябва да сме изключително честни със себе си и околните.
  4. Брахмачаря – въздържание. Не означава потискане на сексуалните желания, а по-скоро овладяване на сексуалната енергия, ограничаване на сексуалните контакти само до такива, които са със своя семеен партньор.
  5. Апариграха – липса на желание за притежаване. Означава не да не притежаваме нищо, а да не се привързваме към материалните обекти и да не ставаме зависими от тях.

Нормите на поведение спрямо другите, свързани със самодисциплината:

  1. Шауча – чистота. Необходимо е да се поддържа физическа чистота – да се къпем редовно и да ядем свежа и чиста храна, както и да се поддържа чистота в мислите и действията.
  2. Сантоша – задоволство. Означава, че човек трябва да бъде щастлив с това, което притежава, да се радва на настоящия момент, без да мисли и да жадува за материални обекти или несмислени неща.
  3. Тапас – простота и аскетизъм. Засилване на волята с постоянна практика на самодисциплина.
  4. Свадхяя – самообучение. Означава да анализираме и да изучаваме личността си, като бъдем наясно с качествата, които притежаваме, силните и слабите ни страни. Целта е да се опознаем, да се контролираме и постепенно да променим недостатъците си.
  5. Ишвара Пранидхана – себеотдаване. Това качество се развива, когато човек започне да отдава действията и резултатите от тях на Бога.

Както личните, така и нормите на поведение спрямо другите редуцират натрупването на стрес, уравновесяват и успокояват ума, като по този начин го подготвят за концентрация и медитация.

Третата и четвъртата стъпка в Раджа йога са физически упражнения – асана, и дихателни практики – пранаяма.

Петата стъпка е Пратияхара – отдръпване на сетивата. Практика на отдръпване на вниманието от сетивните органи и насочването му навътре.

След като умът е вече спокоен и е насочен навътре, следващата шеста стъпка е Дхарана – концентриране на вниманието само върху един обект.

Седмата стъпка е Дхияна – медитация, която се постига само когато умът на йогина е вече установен стабилно в предишните етапи.

Осмата, последна, стъпка от Раджа йога е Самадхи – единение с космичното съзнание, или Бога. Това е състояние на пълно осъзнаване на настоящия момент, без да има вълнения в ума, което някой наричат просветление или пробуждане.

Приема се, че Буда, е бил в самадхи, което е постигнал чрез практикуване на медитативните процесите, описани в Раджа йога.

Бхакти йога

Спред мъдреците Бхакти йога е най–висшата йога, тъй като там енергия е насочена към постигане на трансцедентална любов към Бога. В този вид йога човек е отдаден на Бога и прави всички дейности, за да го удоволетвори. Tъй като ние сме малки и с ограничени възможности, а Бог е върховен и всемогъщ, ако му се помолим за помощ и му се отдадем напълно, то със сигурност значението на проблемите, които срещаме ще се минимализира.

Бхакти йога е метод на връзка с Върховния чрез преданост, който е изключително ефективен. Един от начините да се обърнем и свържем лично с Бога, описан в йога сутрите, е като повтаряме мантри.

Медитацията чрез повтаряне на мантра се нарича джапа. Когато джапа е изпълнявана с дух на отдаденост и преданост, тя премахва бариерите по пътя на йога, поддържа духа здрав и съзнанието чисто.

От многото съществуващи мантри има една, която е изтъкната в Кали-сантарана Упанишад като най-доброто средство за духовно просветление в епохата на Кали – затова е наречена маха (велика) мантра:

Харе Кришна Харе Кришна

Кришна Кришна Харе Харе

Харе Рама Харе Рама

Рама Рама Харе Харе.

Повтарянето на тази мантра се възприема, че носи най-голямото благо и блаженство на всички живи същества, като се смята, че тя е най-лесният и достъпен начин за постигане на духовен напредък по пътя на йога.

 

Автор: Дарина Димитрова

Подобни новини

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

- Advertisement -spot_img

Последни новини