7 C
София

Бетон или въздух?

През октомври 2020 г. изпълнителният директор на Европейската агенция за околна среда Ханс Брюнинкс обърна внимание на един от нарастващите проблеми, свързани с околната среда: „Нашата оценка показва, че опазването на здравето и устойчивостта на природата в Европа и благосъстоянието на хората изисква фундаментални промени в начина, по който произвеждаме и консумираме храна, управляваме и използваме горите, и строим градове.”

Сред изоставащите в множество световни класации заради презастрояването на околната среда се оказва и България. Чак след т. нар. в медиите „десант” на лидера на „Да, България” Христо Иванов в местността Росенец започна усилено да се говори за застрояването на българското Черноморие. При последвали проверки на компетентните органи бяха регистрирани редица нарушения при застрояването по крайбрежието. Никой обаче не отговори на въпроса защо чак сега институциите се (само)сезират срещу бетонирането на българската природа, след като този процес е видим от години наред. 

През лятото на 2020 г. ландшафтният инженер Невена Пачеджиева в интервю за БНР коментира, че „застрояването по туристическите обекти в България е брутално, най-вече по Черноморието”. Големите бизнес интереси за застрояване на морския бряг оказват пагубно влияние върху развитието на туризма. За сравнение множество български туристи предпочитат да почиват през лятото в Гърция и в Турция заради небетонираните там плажове и природа.

От инициатива „Зелени закони” и коалиция „За да остане природа в България” през есента на 2020 г. излязоха с отворено писмо до няколко институции, включително и до Народното събрание, в което обръщат внимание на проблема с „бетонираното Черноморие”. 

Подобна е и картината в планините, където се изсичат десетки дървета, за да може да се построи поредният хотел, резиденция или къща за гости. През 2018 г. протестиращи изразиха своето притеснение, че строежът на втори лифт в Банско всъщност е претекст за масово строителство в Пирин. Трябваше да минат две години, за да може Върховният административен съд да се произнесе окончателно, че всяка промяна в плана за управление на Национален парк „Пирин” подлежи на екологична оценка (въпреки застъпените мнения на министрите на околната среда и водите Нено Димов и Емил Димитров).

Присъствието на багер в района на Седемте рилски езера за пореден път стресна туристите през лятото на 2020 г., когато мнозина в социалните мрежи изразиха възмущението си и своите притеснения за евентуален строеж в Национален парк „Рила”. Тогава последва и бързата реакция на министър-председателя Бойко Борисов за спиране на всякакви строителни дейности в района на езерата. Притеснителното в случая е, че всички реакции на управляващите идват след „вдигане на шум” от обществото, а съдебните дела често се проточват във времето и завършват без ефективна присъда. Последното пък позволява възпроизвеждането на чувството за безнаказаност от бизнесмени, чиито планове включват разрастване на собствения им бизнес за сметка на околната среда. 

Кризата с COVID-19 насочи погледа към малките райони, които се превръщат в потенциални строителни площадки. Една проверка в няколко локални Facebook групи като „Забелязано в Благоевград”, „Забелязано в Симитли” и т. н. показва интерес от софийски граждани към закупуване на „малки къщи или вили в селата”, особено в периода след март 2020 г. Масовото бягство от градовете рискува да унищожи и малкото останала природа чрез строителството на хотели или закупуването на частни имоти, върху които впоследствие изникват десетки луксозни къщи.

За сравнение може да бъде взета местността „Предел”, където само за пет години десетки декари гора е изсечена, за да се появят намиращите се сега там „палати”. От GoBio помолихме за коментар върху ситуацията доц. Светлана Христова от Югозападния университет „Неофит Рилски”:

Доскоро големите градове навсякъде по света, включително и в България бяха примамливо място, обещаващо повече възможности за работа и за по-динамичен живот. Още първите месеци след разпространяването на пандемията обаче експресни социологически проучвания като изследването на американския социолог Ричард Флорида например разкриха, че вирусът се разпространява най-бързо в големите градове в техните най-пренаселени и често, най-бедни квартали с най-претоварени средства за обществен транспорт – автобусите, метрото, трамваите. Поради това хората започват да напускат големите градове в търсене на сигурност в по-малките и това е глобална тенденция. Но от тази стратегия могат да се възползват по-заможните, при това най-често – само временно, докато не приключи пандемията. И така е било винаги и в далечното минало, както показва историята на пандемиите.

Сега обаче имаме едно различно обстоятелство – глобалният риск (от климатичното затопляне, от изчерпването на природните ресурси и т.н.) като ново условие на човешкото съществуване, което започва да предефинира нашия modus vivendi. Това означава промяна на водещите ценности в посока на здравето, екологичния начин на живот и опазване на околната среда. В това отношение ние, българите, имаме едно предимство – корените на около 90% от населението са в село, което е предпоставка днес хората да се върнат към земята си и да преоткрият там възможности за своето съществуване. Затова е изключително важно да разграничаваме тези два процеса – приватизирането – често съпроводено с бетониране – на съблазнителни части от обществени публични пространства – паркове, плажове, охранявани природни резервати, и завръщането на подгонените от нуждата граждани към техните села, където те се надяват да успеят да стегнат къщите на своите родители или деди, и да уредят живота си на село.

Бетонирането на нашата природа е водено от алчност и стремеж към печалба и става възможно благодарение на различни корупционни схеми. Завръщането на хората по малките селища, което – нека бъдем обективни – съвсем не е масово, е ръководено от желанието за един по-здрав и по-сигурен живот в близост до природата – и то може да помогне поне частично да се възстанови животът в онези 171 селища, изчезнали от географията на България, според данни на НСИ от 2019 година.”

Въпреки надеждата за съживяване на изчезващите български села, една част от малкото живеещи в тях възрастни хора вече се притесняват от опасността да не би чрез търсенето на „втори дом за почивка” (при евентуален нов локдаун) „културата на бетона” да завладее техните запазили се през годините оазиси. 

 

Автор: Кристиян Ковачев

 

Още по темата:
Ще строят ли на Карадере – обсъждане на устройствения план на Бяла

Да очакваме ли един по-зелен парламент?

Ново ВИДЕО за биотопните дървета от WWF (линк)

Подобни новини

За пета поредна година ще броим врабчета

На 24 април за пета поредна година Българското дружество за защита на птиците ще даде старт на тазгодишната кампания. Организаторите отправят апел към всички,...

Все повече животински видове по Средиземноморието изчезват 

В края на януари 2021 г. Виенският Университет представи резултатите от проучване на международен научен екип, показващи рязко намаляване в популациите на редица животински...

Бъдещето на храната – какво ще замени месото в менюто ни

Следващата глобална революция ще бъде селскостопанска и ще промени стандартите за производство на месо за консумация. Налага се да го стори. Поради две основи...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,949FansLike
- Advertisement -

Последни новини

За пета поредна година ще броим врабчета

На 24 април за пета поредна година Българското дружество за защита на птиците ще даде старт на тазгодишната кампания. Организаторите отправят апел към всички,...

Все повече животински видове по Средиземноморието изчезват 

В края на януари 2021 г. Виенският Университет представи резултатите от проучване на международен научен екип, показващи рязко намаляване в популациите на редица животински...

Бъдещето на храната – какво ще замени месото в менюто ни

Следващата глобална революция ще бъде селскостопанска и ще промени стандартите за производство на месо за консумация. Налага се да го стори. Поради две основи...

4 упражнения, трениращи цялото тяло у дома

Правилната изправена стойка е завидна за тези, които я притежават. Освен стегнатото тяло, добрата стойка е другата полза от редовните упражнения. Затова тук сме...

От бюро към асана-II: Ивета Филипова

В поредица от интервюта ви запознаваме с вдъхновяващите истории на хора, които са прекратили корпоративната си кариера, за да практикуват и преподават йога и...