Смъртта на принц Филип, херцог на Единбург, събуди интереса на голяма част от българското общество към британския монархичен двор. Различни коментатори и анализатори се надпреварваха в медиите да представят „неизвестни” моменти от живота на съпруга на кралица Елизабет ІІ, други анализираха езика на тялото на членовете на кралското семейство по време на погребението, а трети коментираха „жълтините” около скандалите в Бъкингамския дворец покрай интервюто на принц Хари и Меган Маркъл, херцог и херцогиня на Съсекс. Разбираемо е, че в рамките на час, колкото бяха повечето коментарни студиа, не може да се обхване абсолютно всичко за един човек, занимаващ се с различна обществена дейност в продължение на десетилетия.
Сред темите, за които анализаторите нямаха възможност да коментират, беше и тази за отношението на херцога на Единбург към опазването на околната среда. Принц Филип насочва вниманието си към този важен световен проблем още преди тази тема да придобие масова гражданственост и да се превърне в незаменима част от политическия популизъм. Обиколките по различни места, които аристократът предприемаше, бяха да се привлече вниманието към няколко важни проблема, свързани с опазването на околната среда, застрашена от бракониерство, обезлесяване и замърсяване.
Още в началото на 60-те години група визионери виждат увеличаващото се потребление на природните ресурси и предусещат, че природата се нуждае от защита. Именно тогава британският биолог и първи директор на ЮНЕСКО сър Джулиън Хъксли се произнася по въпроса как трябва да се опазва биоразнообразието и публикува няколко статии, в които предупреждава британското общество, че скоростта, с която се разрушават хабитати и се убиват животни е толкова висока, че в следващите 20 години ще изчезне напълно по-голямата част от дивата природа на Източна Африка.
Тези научни съобщения привличат интереса на бизнесмена Виктор Столън, който предлага подкрепата си, за да се наберат средства за разрешаването на проблема. Така у сър Хъскли се заражда идеята за създаване на неправителствена организация заедно с еколога Макс Никълсън, с основателя на тръста Уайлдфаул Питър Скот и с директора на една международна рекламна агенция Ги Монфо. На 11 септември 1961 г. е официално основан Световният фонд за дивата природа (WWF). Още тук се появява фигурата на херцога на Единбург принц Филип, към когото сър Питър се обръща с покана да подкрепи инициативата и да я оглави като първи президент.
В продължение на двадесет и една години принц Филип е президент на местния британски клон на Световния фонд за дивата природа, а след 1981 г. в продължение на 15 години е президент на централна международна организация. Като такъв херцогът на Единбург посещава десетки страни и призовава националните правителства за по-големи и по-задълбочени действия по въпросите, свързани с благосъстоянието планетата Земя. Неговите посещения в различни държави се превръщат в повод за създаване на местни отдели за опазване на околната среда.
През 1999 г. участва в историческата среща на върха в Яунде (Камерун), където централноафриканските държавни глави се събраха, за да преговарят за декларацията от Яунде, която се превръща в основа за опазване на горите по поречието на река Конго. Активисти на организацията споделят и думите на принца: „Ако природата не оцелее, няма да има и човечество”.
Д-р Клод Мартин от швейцарския клон на Световния фонд за дивата природа, който през 80-те години на ХХ в. е бил сред приближените до принца и често е пътувал с него, си спомня, че Негово Височество се е следил с голям интерес и е взимал отношение по въпросите за опазване популацията на птиците и отглежданата в плен сьомга. Проявява интерес и към опазването на пеперудата Монарх в Мексико. След смъртта на херцога на Единбург от британското кралско семейство публикуваха в официалния им Twitter профил снимка на Филип, наблюдаващ миграцията на пеперудите Монарх през 1988 г.
В началото на 90-те години принц Филип взима участие в Световния икономически форум, където отново поставя въпроса за опазването на околната среда и за необходимостта и бизнесът да полага грижи за природата.
Принцът донесе запазената си енергия, активност и решителност. Воден от науката, той говори мощно и отдадено по въпроси като загубата на биологично разнообразие много преди те да влязат в основния поток, в който се обсъждат днес. Той осъзна, че целият живот на нашата планета се поддържа от здравословен природен свят и че следователно трябва да гледаме отвъд спасяването на един вид, за да защитим цели ландшафти и екосистеми по начин, който е от полза както за хората, така и за природата.
През 1979 г. принц Филип, херцог на Единбург, публикува за революцията в мисленето по отношение на околната среда. Четейки тези негови мисли и записани речи, екоактивистът със синя кръв ни провокира да се замислим върху въпроса: Защо трябва да се опитаме да запазим животните от изчезване? И изобщо цялата природа… Накрая принцът заключава: „Доста мислих върху отговора на този въпрос и всичко, което мога да кажа, е, че всеки, който е в състояние да зададе този въпрос, всъщност би бил неспособен да разбере отговора”.
Автор: Кристиян Ковачев
