Доста хора гледат на рециклирането като на една донякъде „проста“ дейност, която им позволява да дадат своя принос за опазването на околната среда. Разбира се, всичките тези хора имат добри намерения, но голяма част от тях не са наясно, че допускат някои основни грешки. Много е важно хората да бъдат добре информирани, тъй като в противен случай може да се окаже, че са „рециклирали“ неправилно и всъщност положените от тях усилия са били напразни.
Един ключов въпрос например (който е добре всички да си зададем) е какво може и какво всъщност не може да бъде рециклирано.
Една от причините голям процент хора да са объркани и съответно да допускат грешки са заблудите относно процеса на рециклиране като цяло. Съществуват множество митове, които допринасят за фалшивата и подвеждаща информация, която се разпространява, а тук ще откриете най-често срещаните от тях.
МИТ №1:
„Всички пластмаси, изхвърлени в контейнери за рециклиране, се рециклират.“
Това далеч не е така. Истината е, че много пластмаси не могат да се рециклират и рециклируемите трябва да бъдат отделени. Съществува убеждението, че изхвърлените в специални кофи за боклук пластмасови опаковки, подобно на алуминий и стъкло, се възстановяват и се превръщат в нова опаковка.
Всъщност повечето „оползотворени“ пластмасови опаковки не се превръщат отново в опаковки, а в нови вторични продукти като текстил, брони или пластмасов дървен материал – всички нерециклируеми продукти. Това не намалява използването на необработени материали в пластмасови опаковки. Ето защо е важно да знаем, че „рециклирано“ в някои случаи просто означава „събрано“, а не преработено или преобразувано в полезни продукти.
МИТ №2 :
„Няма нужда да изхвърлям разделно, нали и без това всичко отива на едно място.“
„Еднопоточното“ рециклиране е предпочитаният от повечето хора подход. Причината е, че за разлика от двупоточното рециклиране, което изисква хартията и картонът да се събират в отделен контейнер, еднопоточното позволява поставянето на всички рециклируеми отпадъци в един и същ контейнер. Това, че не трябва специално да сортират отпадъците си, значително улеснява хората, но в същото време води и до сериозно замърсяване. А при някои води и до заблуждението, че няма смисъл от разделното събиране, виждайки как ту на едно място се събират заедно всички рециклируеми отпадъци, ту на друго – отделно.
Понякога хората, в желанието си да избегнат отпадъците, прекалено често хвърлят всичко, което им попадне, в кошчетата за боклук, пренебрегвайки основни правила. Институтът за рециклиране на контейнери посочва, че въпреки че еднопоточните системи имат своите позитиви – намаляват разходите за събиране на отпадъци, те обикновено излизат по-скъпо от двупоточните, в които хартиени продукти се събират отделно от други предмети. Например счупеното стъкло и пластмасовите парченца могат лесно да увредят хартията, което би довело до проблеми в хартиената фабрика. Същото се отнася и за хранителните мазнини и други химикали.
МИТ №3 :
„Продукти, направени от повече от един вид материал, не могат да бъдат рециклирани.“
Все по-широко става използването на машини, които могат да разградят различни елементи до съставните им материали. Освен това производителите постоянно работят върху изработването на опаковки, които са по-лесни за рециклиране. Например вече не се налага да се отделят пластмасовите прозорци от пощенските пликове или да се премахват телчетата от хартиените документи. В днешно време в оборудването за рециклиране често има нагревателни елементи, които топят лепилата или магнити, които отстраняват металните частици. Това отново не означава, че в контейнера може да бъде изхвърлено всичко, което пожелаем, но означава, че по-широк спектър от продукти могат да бъдат рециклирани.
МИТ №4:
„Всичко така или иначе може да бъде рециклирано само веднъж, така че какъв е смисълът?“
Всъщност много често срещани предмети могат да бъдат рециклирани отново и отново и то със значителни икономии на енергия и природни ресурси.
Стъклото и металите, включително алуминият, могат ефективно да се рециклират за неопределено време, без загуба на качество. Алуминиевите кутии дори показват най-висока стойност сред рециклираните стоки и продължават да се търсят.
Що се отнася до хартията, вярно е, че всеки път, когато тя се рециклира, малките съставящи я влакна стават малко по-повредени. Въпреки това, качеството на рециклираната хартия се е подобрило драстично през последните няколко години. Необработената хартия за принтер вече може да бъде рециклирана от пет до седем пъти, преди влакната да се разградят прекалено много и вече да не са полезни като нова хартия. След това те все още могат да бъдат използвани за хартиени материали, но от по-нисък клас – кашони за яйца или опаковъчни вложки.
МИТ №5:
„Всичко може да бъде рециклирано, стига да го сложа в съответния контейнер.“
Много хора ще са изненадани да открият, че голям брой от предметите, които изхвърлят в контейнерите за разделно събиране, всъщност изобщо не трябва да попадат в тези контейнери. Първият пример са еднократните чашки за кафе, тъй като повечето от тях са покрити с тънък слой полиетилен, който ги прави „непромокаеми, но също така трудни и скъпи за преработка“, заради което не се рециклират. Попадането на дори една такава чашка би могло да доведе до замърсяване на целия боклук в партидата.
Мястото на кутиите от пица също не е в контейнерите за разделно събиране, главно защото мазнината (от самата пица) често се просмуква в картона и няма как да бъде отделена, а това прави основния материал – картона по-малко привлекателен за рециклиращите фирми. Това, което може да се направи в повечето случаи, е, ако някоя от двете половини на кутията не се е изцапала, тя да бъде откъсната и предадена за рециклиране.
По подобен начин стоят нещата и с кутиите за храна, пластмасовите опаковки от храна и кофичките от мляко например. Освен че трябва да бъдат изплаквани от храната преди да се изхвърлят в контейнера за разделно събиране, трябва и да се провери на самата опаковка дали на нея присъства Mеждународният символ за рециклиране.
Много е важно да се отбележи, че найлоновите торбички в никакъв случай не бива да бъдат изхвърляни в контейнерите за рециклиране. За жалост Новата директира за пластмасата от юли няма да ги забрани, въпреки че са еднократни и нерециклируеми в повечето случаи, нито ще забрани картонените чашки. Затова е добре да избягваме като цяло употребата им и да се насочим към по-устойчив многократен вариант.
Нека не забравяме, че наистина предпазваме околната среда от замърсяване само когато рециклираме правилно!
Автор: Ралица Йолова
