16.8 C
София

5 лесни замени за по-екологично меню

Днес броя на хората, желаещи да намалят влиянието си върху природата и емисиите си на парникови газове, нараства, а един от най-ефективните начини е промяна в хранителните ни навици. Да изберем какво да сложим на трапезата се оказва по-важен и сложен избор отколкото често осъзнаваме. Съобразяваме се с вкуса си, със здравословните си нужди и предпочитания, а е добре и да помислим за това как се отразява менюто ни на околната среда.

Хранителната промишленост консумира много енергия, има голям въглероден отпечатък, създава огромно количество отпадъци и е неефективна като цяло. Влиянието ѝ върху климата е свързано с необходимата допълнителна подготовка (замразяване, вакуумиране, пакетиране) на все по-големи количества храна и транспортирането ѝ на огромни разстояния. Непрекъснато се увеличават и количествата и разнообразието на хранителните продукти в магазините, което пък намалява шанса те да се изкупят в срока им на годност. Затова значителна част от тях се озовава на сметищата, където при гниенето им се отделят още парникови газове.

В световни мащаби между 30 и 50% от произведените храни отиват на боклука, а от данните на Българската хранителна банка разбираме, че у нас всяка година се разхищават над 670 хиляди тона храна. Чрез избора на по-екологични хранителни продукти ние можем да подобрим нещата поне малко, а колкото по-дълго и повече хора го правим, толкова по-голям ще е положителният ефект, който създаваме. Затова ще ви предложим 5 лесни замени, с които менюто ни да бъде по-екосъобразно.

1. Да изберем местното производство пред вноса

Да избираме и купуваме предимно традиционни за района, където живеем (т. нар. къса верига) и сезонни хранителни продукти, тъй като съдържанието на полезни вещества в тях е най-богато. Това намалява или премахва нуждата от транспорт и съхранение, а в някои случаи и от пакетиране, което ще намали изразходваните ресурси и въглеродните емисии.

За да е съществен ефектът, е редно да избираме храните в естествените им сезони, а не единствено според това къде са отгледани, като марули през пролетта, домати и краставици през лятото и така нататък. Производството на продукт в оранжерии извън тяхното време може да произведе повече вредни емисии от нужните за транспорта им и от това да се загуби положителният за природата ефект.

Добри възможности в това отношение дават фермерските пазари, броят на които в София, а вече и в цялата страна, расте. Все повече са и магазинчетата, предлагащи продуктите на малки местни производители, и онлайн платформите за доставка на такива продукти. Освен това, по този начин можем да подкрепим местната икономика и да донесем още позитиви на общността си.

2. Бобови култури вместо месо веднъж на седмица

Credit: Eugene Zhyvchik, Unsplash

Редно да отбележим, че съществуват проучвания, показващи, че за околната среда е по-важно какво ядем, а не откъде идва (две от тях можем да намерим на сайта на ourworldindata.org). Самият процес по производството на месо създава много повече парникови газове от тези от транспорта му – според Организацията на ООН по прехрана и земеделие добитъкът е отговорен за 15% от световното количество парникови газове. Затова ограничаване или постепенно отказване на количеството месо, което консумираме, вероятно е най-добрият начин да намалим отрицателния си ефект върху природата.

Това обаче е трудно, защото месото е любима храна на повечето хора по света, затова е добре да започнем поне с няколко малки стъпки. Да предпочетем растителна алтернатива поне веднъж всяка седмицата е точна такава стъпка и ще намали въглеродния ни отпечатък. Фасулът е добър вариант, защото е една от популярните и любими храни в България, като само трябва да го готвим постен (никаква наденица). Освен боб можем да наблегнем на леща, грах или други варива, от които да приготвим засищащи и вкусни гозби, богати на така необходимите ни протеини.

3. Да сменим краве млякото с мляко на растителна основа

Както в случая с месото, така и при млечните продукти най-добрият вариант за намаляване на ефекта им върху природата е замяната им с по-устойчиви алтернативи. При млякото растителните варианти са много и те създават средно, наполовина по-малко парникови емисии от животинското. Бадемовото мляко е популярен вариант, но за производството му се изразходва много вода и пестициди. Най-добрият заместител вероятно е овесеното мляко, защото има малък въглероден отпечатък, а за производството му се използват по-малко ресурси и земя. То прилича малко на краве млякото защото има богат, кремав вкус и може да прави пяна. Добра опция е и млякото от грах, но то отстъпва на овесеното по-вкусови качества.

4. Фъстъци вместо бадеми

Бадемите са вкусни, засищащи и полезни, но както вече казахме, те изискват много ресурси за производството си, особено вода. В това отношение фъстъците са номер едно сред ядките – те изразходват приблизително 500 литра вода за килограм, докато за бадемите отиват около 7000 литра за килограм (шамфъстъкът пък е най-големият консуматор на вода сред ядките). Фъстъците освен това са и по евтини. 

За хора, които желаят още по-природосъобразни опции, семената са по-добър вариант пред ядките. Слънчогледовите и тиквените семена са вкусни и имат нужда от много по-малко вода, а семената от лен и коноп са най-здравословни.

5. Броколи вместо аспержи

Credit: Reinaldo Kevin, Unsplash

Идея специално за хората, предпочитащи зеленчуците и внимаващи за влиянието си върху природата. Известно е, че зеленчуците са най-екологичният избор сред храните, но дори между тях има добри и по-добри варианти. Точно такъв е случаят с аспержите и броколите. Да се храним с което и да е от тях е значително по-щадящо за планетата в сравнение с месото, но все пак аспержите имат по-голям ефект върху природата в сравнение с много други зеленчуци. Те имат нужда от около 2000 литра вода за килограм, което е наистина много, в сравнение с приблизително тристате литра нужни на броколите, карфиолът и брюкселското зеле. За това ако заменим аспержите с броколи веднъж на месец, можем да спестим хиляди литри вода годишно.

Освен тези, има още куп други промени, които могат да направят менюто ни по-екологично, като например да ядем сурова храна веднъж на седмица или да изберем горски плодове от района, в който живеем, вместо рекламираните екзотични суперплодове (които нямат някакви магически качества по-добри от местните ягоди и боровинки). Всичко, от което се нуждаем, за да вредим по-малко с храненето си, е желание за промяна и усилието да направим първите крачки към нея.

 

Автор: Иван Маслинков

Подобни новини

XII Зелен форум на МЕНИДЖЪР: Стратегии и решения за устойчиво бъдеще

Стремежът към по-устойчив начин на живот и зелена трансформация постепенно се превръщат в ключова концепция за бъдещето на света. XII Зелен форум на списание „Мениджър“...

Как да различим емоционалния от реалния глад

Признаването на емоционалния глад е отправна точка към започване на здравословен хранителен режим. Съществува дълбока връзка между нашите емоции и чувството на глад, което...

Продукти от кокосови листа и черупки – екологичната алтернатива на неустойчиви изделия

На новите технологии и откриването на революционни екологични материали се гледа като на основните начини за справяне с проблема с пластмасовите отпадъци, особено на...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike
- Advertisement -

Последни новини

XII Зелен форум на МЕНИДЖЪР: Стратегии и решения за устойчиво бъдеще

Стремежът към по-устойчив начин на живот и зелена трансформация постепенно се превръщат в ключова концепция за бъдещето на света. XII Зелен форум на списание „Мениджър“...

Как да различим емоционалния от реалния глад

Признаването на емоционалния глад е отправна точка към започване на здравословен хранителен режим. Съществува дълбока връзка между нашите емоции и чувството на глад, което...

Продукти от кокосови листа и черупки – екологичната алтернатива на неустойчиви изделия

На новите технологии и откриването на революционни екологични материали се гледа като на основните начини за справяне с проблема с пластмасовите отпадъци, особено на...

Тренировъчна програма за тонизиране на ръцете в домашни условия

С настъпването на летния сезон идва време за промяна в гардероба. Пуловерите и блузите с дълъг ръкав отстъпват на тениските, топовете и потниците. При...

За децата и отглеждането на храна

Преди време прочетох много интересна за мен статия, по повод 24 Май (Виктория Бешлийска, „За писането и писането“), посветена на ръкописа. Колко важен и...