23.9 C
София

Краси Георгиев в GoBio Live: Ултрамаратонът е многократно умиране и прераждане 

Той често е определян като свръхчовек и със сигурност има защо. Сред професиите му в последното десетилетие са “професионален шеф”, готвил с Гордън Рамзи, психолог на жертви на насилие и диетолог на националните отбори на Великобритания по хандбал, футбол и тенис. От скоро е телевизионен водещ, бягал е в джунглите на Камбоджа и Бразилия, отвъд Полярния кръг, в пустинята Сахара и в Долината на смъртта на Badwater – един от най-опасните и тежки ултрамаратони в света. Естествено, че си говорим за ултрамаратонеца с кауза Краси Георгиев!

Всички тези и още много истории от невероятния му път до тук разказва първата му биографична книга “Да тичаш към себе си. Моите 10 принципа за пълноценен живот”, издадена от AMG Publishing. За нея и всичко ново около Краси си говорим на дълго и широко в първия ни GoBio Live, който можеш да гледаш тук.

Ето и малка част от нещата, които Краси ни сподели…

Книгата ти е оформена около житейски уроци и принципи и в нея говориш супер открито по теми, които все още са табу за огромна част от хората. Често казваш,че тичането те прави толкова болезнено искрен. Тази книга изглежда е едно бягане на дълго разстояние за теб?

Абсолютно. Честно казано аз се гордея с всичко вътре, няма нещо за което, ако ме питаш, да не мога да ти го кажа. Мизерията ми, първите няколко месеца в Англия, където ядох от кошчетата за боклук – никога няма да се срамувам от тези неща. Защото те са ме направили човека, който съм аз сега. Аз сега наистина много си се харесвам. Но ми отне дълги години да си се харесвам и затова, не мисля, че бих махнал каквото и да е от това, което съм преживял. Животът не е права линия – има надолу и нагоре. Винаги съм го приемал така, както приех и пандемията миналата година.

Какво се случи с теб по време на пандемията, как я изкара? 

Честно казано последната година не промени начина ми на живот. Всеки казва – „аз качих килограми, това ме спря”. Но то те спира, ако му позволиш да те спира. Аз отново си правя 30 000 крачки, които по принцип си правя всеки ден и по време на пандемията. Не ме спря да се качвам нагоре-надолу по стълбите и да тренирам, докато не мога да излизам. Не ме спря да уча нови неща. По време на пандемията изкарах курс по физика. А не съм имал повече от четворка по физика в училище…

А защо записа курс по физика точно?

Защото ми стана много интересно. Теорията за относителността на Айнщайн например, и си казах: „Сега имам няколко месеца, в които ще трябва да седя вкъщи и не мога да правя много неща… Дай да направя нещо за себе си”. Човек трябва да използва всичко това, което се случва, като възможност. Винаги съм го казвал това. Да, станаха ужасни неща по света, но това не значи, че ние трябва да седнем, да чакаме и да умираме. Аз реших тази възможност, която дойде, да работи в моя полза. И то се получи така. В този забързан свят колко хора имат възможност да седнат вкъщи два месеца и да правят неща, които винаги са искали, но никога не са имали времето?

Всъщност, повечето хора не ги направиха тези неща…

Това е до дисциплина. Ясно е, че ако си вкъщи със цялото си семейство, не може 24ч. да играете игри. На много малко места можеш да останеш сам със себе си, но пък ако човек тръгне да търси това, то се получава. 

Вероятно, ако си го правил преди, ще го правиш и в пандемия… С грешната нагласа обаче и идеалните обстоятелства не помагат. В този смисъл, мислиш ли, че хората могат да се променят от днес за утре?

Могат, въпросът е да намерят защо искат да се променят.

Казваш често, че спортът е някакъв начин да опознаеш себе си. Ти изненадваш ли се още? 

Разбира се. Човешкият мозък се състои от толкова много неврони, главата ни е цяла вселена. Така че винаги ще продължавам да намирам нещо за себе си, защото целенасочено се опитвам да се поставя в ситуация, в каквато не съм бил преди. Например минала година през ноември направих нещо изключително ново за мен – моето предаване. Давал съм над 200 интервюта, но изведнъж се оказах в ситуация с екип зад мен, който ми вярва. Това ме предизвика и ме накара да се уча и в крайна сметка, от другата страна пак се чувствам добре. Но в началото ми беше много трудно.

Кой беше въпросът, който искаше да задаваш най-често на гостите в първия сезон на “Човешкото и свръхчовешкото с Краси”?

Интересно ми беше да се срещам с хора, които са едни великани в това, което правят. Даже няма значение от коя област са – дали са Тервел Пулев, или Христо Мутафчиев, или Филип Лхамсурен, защото всеки от тях се е предизвикал по неговия начин. Например Филип е преминал през Амазонка, аз не съм, но съм преминавал през същите тези чувства и емоции, когато съм правил нещо съвсем друго. Почувствах се като ученик, когато се срещнах с професор Христо Пимпирев. Този човек е изключителен и е правил неща, които много хора си мечтаят да правят. Ние искахме да представим точно това – как един обикновен човек може, наистина може да направи абсолютно всичко, което иска.

Отново се сещам за това как ти самият решаваш да изоставиш супер нездравословен живот, изпълнен със зависимости и да започнеш да бягаш. Обикновено, когато искат да влязат във форма хората решават, че е добра идея да започнат да бягат, но всъщност за повечето от нас това е катастрофално грешно. Обратно на това, за теб бягането се оказва точно попадение?

Точно така. Честно казано, това беше един от спортовете, които аз не мислех че са за мен – аз съм нисък и набит и все ми казваха, че ставам за щангист, за борец, не за бегач. Бегачите са високи, тънки, леки. И доста се изненадах, когато след първите няколко месеца аз свалих много килограми – харесах това, което се случва с мен и си казах, че това е някаква нова вселена. Толкова много ми харесва да го правя и толкова много ми помогна да се трансформирам – защо да не продължа?

Колко завършени маратона бяха достатъчни, да ти стане скучно и да искаш да бягаш на ултрамаратони?

Бях изтичал около 60 маратона по 42 километра, като говорим за Мароко, Прага, Англия, Словакия, къде ли не. Четиридесет и две е хубава дистанция и се радвах на това, но исках нещо повече. Наистина това чувство да видиш докъде ще стигнеш… колко повече ще стигнеш… аз, все още си го търся това чувство.

Каква е разликата между маратон и ултрамаратон? Освен дистанцията, със сигурност второто изисква много различни неща от тялото на атлета?

Маратонската дистанция е 42 километра и 200 метра и всичко над тази дистанция се отличава за ултрамаратон. Но честно казано, ако питате мен каква точно е разликата – тя започва от 160 км нагоре. Това е моето лично мнение, защото където са 42 там са и 50 км. За мен истинското бягане започва от там, когато ти трябва да бягаш 24 часа или 36 часа, или 50 часа. Тогава започва различното и вече влиза в сила по-малко физиката и повече психиката, защото за едни 5-10-40 км трябва да си физически подготвен, примерно 60% от представянето зависи от физиката. При ултрабягането физиката дава 40%, а 60-70% започва да е в главата. В крайна сметка каквото каже главата, това прави тялото и ако ти не си подготвен за тази болка, която ще изпиташ и че на няколко пъти ще умираш през едно такова бягане, няма как да завършиш. Ултрамаратонът е умиране и възраждане за едни 160, 200, 300, 600 километра.

Повечето хора не си дават сметка за тази болка, с която всеки човек със спортни постижения се научава да живее. Как се справяш ти с нея?

Моят  начин е моята мотивация – аз знам защо го правя. Когато живеех в Америка, треньорката ми даваше на 30 градуса през лятото, да сложа зимни дрехи, ушанка, ръкавици и ме пускаше да тегля гума от камион нагоре по баира. Аз знаех, че го правя, защото имам мечта – да изтичам Badwater. Тогава треньорката ми ме учеше на това – “болката трябва да ти стане приятел!”. Трябва да е нормално за теб да ти е гадно!

След бягане отвъд Полярния кръг, в пустинята Сахара и джунглите в Камбоджа и Бразилия, твоята треньорка тепърва ти обяснява какво означава болка, за да те подготви за Badwater ултрамаратона? Това звучи много откачено…

Много е откачено! Когато кандидатстваш за Badwater трима човека разглеждат цялата налична информация за теб и решават дали да те допуснат, дали изобщо можеш да оцелееш. Това са едни 217 км на най- топлото място на Земята, постояно катерене, асфалтът се нагорещява до 110 градуса и когато си отвориш устата – въздухът изгаря езика и гърлото ти. 

И по някакъв начин това отделя теб от другите хора, които най-вероятно се питат – защо ти е, какво ти носи това?! 

То това не е всичко. За подготовка изкарах две и половина, почти три години в Америка, където работех, за да мога да се издържам, докато се готвя. Отделно събирах пари за регистрацията, защото таксата за състезанието е  около 10 000 долара. Но какво са парите, когато ти имаш едно такова преживяване. След 10 години ти няма да помниш на 13-ти юли колко пари си имал в банката и какво си правил, но ще помниш, че си бил в Долината на смъртта и си правил еди си какво. Тези 10 000 долара са за нещо, което ти остава завинаги. Днес, когато обикалям по училищата и си говоря с малките, и се опитвам да им обясня, че вещите са си вещи. Вещите няма да ти донесат тази емоция, която ще ти донесе това да се качиш в планината или да отидеш някъде, където не си бил и да опиташ нещо, което не си опитвал досега. 

Ако ние се върнем във времето и обясним на един фараон, че е супер готино да обиколиш света, той категорично ще предпочете да си построи пирамидата, защото това е ценността на неговото време! Докато в съвремието ние можем да изберем да си построим пирамида, или да направим нещо съвсем различно с живота си. В този смисъл мислиш ли, че ти си построил твоята Хеопсова пирамида или все още вървиш към това голямо нещо?

О, аз ще продължавам да правя дивотии! За мен, това което правя е изключително важно, както е и с благотворителността през последните няколко години. И да, правил съм какви ли не неща по света и в един момент, когато започваш да помагаш на някой, когато със своите действия промениш живота на някой, това вече е друга вселена. Това е вече ниво, което аз се радвам, че съм докоснал. Усмивката на някой, когато те срещне по улицата и ти каже: „Благодаря, че помогнахте на моя съпруг да започне да живее по-здравословно или да тича”. Това да видиш как за едно дете всичко е променено, заради твоите действия. Това вече е УАУ!

Как избираш каузите, които подкрепяш?

Първо гледам по какъв начин искам да предизвикам себе си. След това идва въпросът как мога да помогна с лудите неща, които си измислям. Избирам неща, които да са толкова важни, че да не ме оставят да спра, или да се откажа. 

Съжаляваш ли понякога за състезания, или предизвикателства, които не си завършил? 

Честно казано, за мен едно спиране не е спиране завинаги. Това е крачка назад, която аз ще наваксам, когато съм по-добре – физически и психически. Аз знам, че човешките възможности са наистина изключително високи. Можем да правим изключителни неща и просто трябва да си повярваме. Аз съм си повярвал! Отне ми дълги години, за да се харесам и да съм това, което съм. Днес имам тази вяра в себе си и на Луната да ме оставите, аз ще се оправя и това е много важно за всеки – да придобие тази увереност. В каквато и ситуация да попаднеш или да бъдеш поставен, не по твоя вина, ти знаеш, че ще го излазиш. Ако трябва ще го лазиш, но ще го излазиш. 

… и колкото повече се разширява тази граница (а тя при теб е доста широка), толкова повече вероятно придобиваш тази увереност? Едва ли става със седене вкъщи и самонавиване колко сме силни… 

Да, трябва да тръгнеш към неизвестното, за да разбереш докъде можеш да стигнеш. Аз постоянно разтягам своите граници, защото искам да видя докъде ще стигна.

Предизвикахме читателите на GoBio да ти задават въпроси, следващите трима ще спечелят специална книга с автограф от теб! Ето ги:

Станислава Стефанова: Здравейте, възхищавам се на постиженията и каузите Ви! Въпросът ми е: – Какъв е стимулът Ви да вършите добрини? Желая ви здраве и успех в начинанията.

Краси: Първо, честито на Станислава, много ще се радвам да разпиша книгата и! Честно казано, трябва ли да има специална мотивация като видиш, че някой около теб не се чувства добре и да се опиташ да направиш така, че да му стане по-добре? Да започнем от това: когато влезеш в автобуса да кажеш на шофьора – „Здравейте!”. Да се усмихнеш на някого. То това е най-готиното нещо – да направиш деня на някой розов! И ако аз мога да накарам някой да се усмихне, то не само неговият ден ще стане по-добър, но и моят също. Много е лесно да отворя прозореца на колата и да си изхвърля нещо, или да се развикам на пешеходеца, който върви по-бавно. Това не постига абсолютно нищо и така наречените “добрини” са нормалните неща, с които човек се опитва да помогне. Това не е нещо извънземно. Това е в природата ни и ние трябва да се концентрираме върху него. В крайна сметка какво по-важно от това да правим готини неща и да се усмихваме, макар че е трудно, но да променим в положителен смисъл живота и деня на някого!

Гергана Мартинова: Има ли момент, в който си искал да се върнеш в миналото, за да поправиш нещо, някоя грешка?

Краси: Ако ме бяхте питали преди 15 години, сигурно щях да отговоря с „Да”. Но в този момент няма нещо, което да искам да отида и да поправя. Няма такова нещо, защото за мен, както казах, няма негативни неща. Дори и ужасните неща, които са ми се случвали, са се случвали с някаква причина. Случили са се, за да оформят цялото това нещо, което съм аз в момента. За добро или за лошо, аз в момента много си се харесвам и много си се радвам. Така че, няма какво да променя, дали ще са наркотици, дали ще са цигари, алкохол. Няма такова нещо, което да си кажа – „Това трябва да го променя.”.

Кремена Евтимова Георгиева: Много ли от детските си мечти успя да сбъднеш?

Краси: Благодаря за въпроса. Да, ами аз мечтаех за Англия откакто се научих да чета – спях със Шерлок Холмс под възглавницата. Така че една от мечтите ми беше да замина за Англия и да заживея там, и това се случи. Мечтаех да правя неща, които ми харесват. Мечтаех да стана изследовател – попречи ми математиката. Но пък мечтаех да обикалям света и аз го правя. Така че, мога да кажа едно голямо – „Да”. Това което съм мечтал и продължавам да мечтая, то си се сбъдва.

Автор: Елена Пенева

Редактор: Даниела Фендулова

Подобни новини

Диета с ферментирали храни, или богата на фибри? Станфорд дава категорично заключение!

Медицинският университет Станфорд проведе ново клинично изследване, сравняващо ефекта от диета, богата на ферментирали храни и такава, богата на фибри. Двата вида хранене се...

Горещите вълни в градовете – „тих убиец“?

Автор: Зорница Спасова* за Климатека На 29 юни 2017 г. получих топлинен удар. Помня, че беше Петровден, четвърти или пети ден от началото на първата...

Малко размисли за Стара Кресна и много изненади

Използването на възобновяеми източници на енергия е една от потенциалните възможности за развитие на селските райони. Много местни, национални и международни организации в последно...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike

Последни новини

Диета с ферментирали храни, или богата на фибри? Станфорд дава категорично заключение!

Медицинският университет Станфорд проведе ново клинично изследване, сравняващо ефекта от диета, богата на ферментирали храни и такава, богата на фибри. Двата вида хранене се...

Горещите вълни в градовете – „тих убиец“?

Автор: Зорница Спасова* за Климатека На 29 юни 2017 г. получих топлинен удар. Помня, че беше Петровден, четвърти или пети ден от началото на първата...

Малко размисли за Стара Кресна и много изненади

Използването на възобновяеми източници на енергия е една от потенциалните възможности за развитие на селските райони. Много местни, национални и международни организации в последно...

Узана поляна фест се завръща над Габрово

Узана поляна фест - най-големият фестивал в България, посветен на природосъобразния начин на живот, ще огласи голямата поляна в местността Узана над Габрово на...

Как да продължим да тренираме и да поддържаме форма, когато сме контузени

Когато тренираш и спортуваш дълго, това често се превръща в навик и дори във важна част от живота. Затова травмите не само ни носят...