16.8 C
София

Урок по смисъл

Има личности с изключително силна харизма и присъствие. От пръв поглед те печелят или отблъскват. От пръв поглед разбираш, че това са категорични личности. Или можеш да общуваш с такъв човек, или не. Може двама такива да пасват на твоите вибрации, а трима подобни – не, но със сигурност категоричните личности не те оставят безразличен към тях. Дори те предизвикват да се огледаш около себе си  и да намериш своето място около тях. Замислят те. Независимо дали ти е приятно или не, замислят те.

Има я и другата крайност – онези плахи хора, които дори с мълчанието си се извиняват за своето присъствие. Виждаш го, че е ценен. Виждаш го, че има пълнеж. Виждаш го, че има стойност. А той с всичко свое се извинява на света за себе си. Не знае защо го прави. Не разбира кое го подтиква, но така го чувства. А го чувства така, защото не чувства достатъчно Себе си. Толкова е важно да чувстваме себе си, и да не се извиняваме за това, което сме.

Тук сме, за да научим нещо. Да направим нещо значимо. Нещо силно да ни нарани. Нещо да ни направи много щастливи. Да открием за себе си нещо важно. Да осмислим някакъв процес в света. Да намерим сродна душа, да се помирим с непомирима душа.

Тук сме със смисъл.

Ние.

Сме.

Тук.

Със.

Смисъл.

Харесвам хора, които са осмислили тези няколко прости думи и са намерили сила и воля да ги осъществят. Да осъществяват мисията си. Да реализират себе си. По свое му, както вярата им проповядва, както очите им виждат, както ушите им чуват, както душите им чувстват.

Най-трудната задача пред повечето от нас е да осъществим себе си. Да намерим смелост, да се освободим от страховете си, да осъзнаем, че за да живеем добре, не е нужно да се сливаме с масата. Че можем да сме част от нея, без да се обезличаваме вътре в нея. Че можем да сме ярки и неповторими, и въпреки това да принадлежим към общото. Категоричните личности също живеят със свои страхове, болки и неизпълнени копнежи. Но това не ги пречупва, не ги събира навътре, не ги угасва.

Напротив, те приемат несгодите като част от общата картина, наместват парчетата на пъзела и се усмихват доволно. Те владеят умението да живеят живота така, както е устроен – не винаги справедлив, не винаги щастлив, не винаги такъв, какъвто го искаме ние, но винаги пълен с възможности и хоризонти. А хоризонтът е така интересен за превземане, защото остава широк и необятен, колкото и да вървим към него.

Плахите хора постоянно смятат, че не са достатъчни – и за всичко, и за нищо. Че някой ги гледа, че някой ги оценява, че някой трябва да им разрешава – какво да бъдат, какво да не бъдат, до къде да стигнат, колко им е достатъчно. Те не подминават грешките си, събират ги с вниманието на колекционери, трупат ги върху душевните си рафтове, пренареждат ги, разглеждат ги и колкото може по-често се наказват с тях.

Един психолог би могъл с лекота да даде отговор на тези мисли – всяко чувство си има първоизточник, действията и бездействията ни също имат своите корени в сърцето или ума ни. Аз не зная кое е по-вярно и дали има нещо вярно в мислите ми. Вярвам само, че категоричните личности имат по-голям шанс да изпълнят земната си мисия, защото те са хора, които въпреки различни неудачи градят, падат, стават и продължават. Мислят – премислят и скачат. Изслушват, оглеждат и действат. Когато вечер затворим очи, точно преди да заспим, ние сме единствените на света, които знаят колко отпуснато или колко свито бие сърцето ни, какво ни е коствал поредният успешен ден или поредният голям провал.

Разликата между нас е от коя страна на примера сме – извиняващ се човек или категоричен човек. Общото винаги е това, че във всеки от нас има смисъл и ние живеем живота си с мисията да го открием и осъществим.

Независимо в какъв аспект учим уроците си, хубаво е да бъдем повече съзерцателни, за да реализираме Себе си по-успешно. Ако често си предаван от приятели, това не прави всички хора лицемерни Юда, може би ти прехвърляш свои нереалистични очаквания върху тях или проектираш характер у човека срещу теб, който няма общо с истината. Сменяш работа след работа и никой шеф не е достатъчно подходящ? Замисли се дали проблемът е в ръководството на напуснатите от теб фирми, в заплащането или в твоите реални желания за професионална реализация? Ако си художник по душа и възможности, много трудно би било да си счетоводител в тясна канцелария. Грешките, които допускаме най-често, и постоянното ни неудовлетворение от живота, който живеем, са нашите провокации за учене. Показват ни, че е редно да „седнем“ и да си научим урока, а стига да отместим Егото си настрани, останалото няма да е трудно.

Разбира се, няма как всички да успеем да видим навреме смисъла си и да го защитим успешно. Има фактори, които изискват от нас да общуваме с неприятни за нас хора или да изкарваме заплатата си по трудния начин, докато душата ни копнее за друго прозвище, но ако тръгнем смело към търсенето на смисъла си, рискуваме единствено да успеем. Другият вариант е да се оставим на течението и да се извиняваме на околните за себе си. Има ли трети? Сигурно. Колкото хора сме, толкова съдби сме, безбройно повече мисли и мечти сме.

Както в двата полюса на батерията стоят плюс и минус, така и хората сме щастливи и нещастни. Ако успяваш да намериш доброто в повечето ситуации, да дадеш цвят дори на сивите периоди в живота си, да търсиш себе си докато бориш реалността такава каквато е, ако сънят ти е спокоен в повечето нощи, ти си сред щастливите хора. Бъди смел и върви към пълния си смисъл, а той ще ти открие необятен хоризонт!

Ако си сред нещастните хора, които най-лесно могат да открият в себе си вина и грешка, спят лежейки върху страховете си и не харесват утрото заради идващия ден, то моля те, изчисти душевните си рафтове от своята несигурност. Осмисли се, опитай да видиш себе си в друго огледало – ти си тук със своя път за извървяване, към своя хоризонт. Никой няма да го измине вместо теб, а твоя страх спъва единствено теб, другите, вървят по своя път – към голямата сцена, към създаването на семейство, към стартиране на бизнес, към писането на книга, към голяма кариера, към живот на село, към живот в друга държава, към футболното игрище, към медицинския университет. Давай смело, тръгни и ти по пътя си.

Историята знае и помни примери с хора, които достигат несъвместими на пръв поглед с тях върхове – културист с липсващ крайник, сляп художник, човек със синдром на Даун, който е професионално и лично реализиран, и щастлив човек. И всички те са такива, защото са почувствали своя смисъл и са слушали своя глас. Повярвали са в себе си и са вложили концентрацията си върху стъпките си по личният си път. Всички те са изживели покоряването на хоризонта в своите върхови моменти, разбира се с цената на труд, страх, притеснение, желание и вяра в себе си. Всеки го може, и аз, и ти, и непознатият на улицата.

Моля те, концентрирай се върху Себе си.
Защото ти си тук само сега и само заради своите уроци и своя личен смисъл.
Всички. Сме. Тук. Със. Смисъл.
Търси се и Бъди.

 

Автор: Мартина Стоева 

Аз съм Мартина и съм оптимист по душа, чашата ми е винаги наполовина пълна. Майка съм на три прекрасни деца, които със съпруга ми избрахме да отглеждаме в малък град, близо до столицата. Служебните ми задачи ме срещат с много хора, цифри и крайни срокове. За да балансирам между работата, личните си интереси и грижите за семейството, си създавам друго време, в което пиша, чета, бродирам или плета. През лятото отглеждам малка градина в двора на къщата ни. Уча се на вътрешно спокойствие и по-осъзнато изживяване на малките, делнични радости. Любимият ми хаштаг е #животвпровинцията. Силно вярвам, че ѝ дължим голям реверанс. Животът в малкия град може да бъде пъстър и пълноценен. Нещо хубаво по средата между селото и големия град, където денят от офиса приключва с аромата на цветя или подправки и с докосване до земята.

Други статии от Мартина:

Познах те, ти си моят Вътрешен мир!

Oт пълнолуние до богата реколта

Емпатията* – мост между веган и пост

Подобни новини

XII Зелен форум на МЕНИДЖЪР: Стратегии и решения за устойчиво бъдеще

Стремежът към по-устойчив начин на живот и зелена трансформация постепенно се превръщат в ключова концепция за бъдещето на света. XII Зелен форум на списание „Мениджър“...

Как да различим емоционалния от реалния глад

Признаването на емоционалния глад е отправна точка към започване на здравословен хранителен режим. Съществува дълбока връзка между нашите емоции и чувството на глад, което...

Продукти от кокосови листа и черупки – екологичната алтернатива на неустойчиви изделия

На новите технологии и откриването на революционни екологични материали се гледа като на основните начини за справяне с проблема с пластмасовите отпадъци, особено на...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike
- Advertisement -

Последни новини

XII Зелен форум на МЕНИДЖЪР: Стратегии и решения за устойчиво бъдеще

Стремежът към по-устойчив начин на живот и зелена трансформация постепенно се превръщат в ключова концепция за бъдещето на света. XII Зелен форум на списание „Мениджър“...

Как да различим емоционалния от реалния глад

Признаването на емоционалния глад е отправна точка към започване на здравословен хранителен режим. Съществува дълбока връзка между нашите емоции и чувството на глад, което...

Продукти от кокосови листа и черупки – екологичната алтернатива на неустойчиви изделия

На новите технологии и откриването на революционни екологични материали се гледа като на основните начини за справяне с проблема с пластмасовите отпадъци, особено на...

Тренировъчна програма за тонизиране на ръцете в домашни условия

С настъпването на летния сезон идва време за промяна в гардероба. Пуловерите и блузите с дълъг ръкав отстъпват на тениските, топовете и потниците. При...

За децата и отглеждането на храна

Преди време прочетох много интересна за мен статия, по повод 24 Май (Виктория Бешлийска, „За писането и писането“), посветена на ръкописа. Колко важен и...