Различни „критични фактори“ могат да предизвикат глобални промени, които да ускорят изменението на климата, споделят специалистите.
Директорът на Института за глобални системи към Ексетърския университет проф. Тим Лентън до скоро предупреждаваше, че светът е „опасно близо” до няколко критични точки, които биха ускорили изменението на климата. В една своя нова статия изследователят, заедно със Саймън Шарп – част от ръководството на Конференцията на ООН за изменение на климата през 2021 г., идентифицират онези „критични фактори”, които биха намалили въглеродните емисии. Те дават примери за подобни случаи в миналото, които са допринесли за един бърз преход към намаляване на въглеродните емисии при автомобилния транспорт и производството на електроенергия.
Проф. Лентън констатира: „Оставихме твърде късно справянето с климатичните промени… Ограничаването на глобалното затопляне до доста под 2°C сега изисква трансформационни промени и драстично ускоряване на напредъка. Например енергийният сектор трябва да се декарбонизира четири пъти по-бързо от сегашната си скорост и темпото на преминаване към превозни средства с нулеви емисии трябва да се удвои. Много хора се питат дали това е постижимо. Но надеждата се крие в начина, по който „критичните фактори” могат да предизвикат бързи промени чрез сложна система.”
Авторите отбелязват два примера, когато политическите интервенции вече са предизвикали промени в национален мащаб. За всеки от тях те обясняват как по-нататъшните действия могат да ги превърнат в „каскади“, които да променят световната икономика:
1. Пътният транспорт
Електрическите превозни средства представляват 2-3% от продажбите на нови автомобили в световен мащаб. В Норвегия дори е повече от 50% (десет пъти по-висока, от която и да е друга държава). Това се дължи на конкурентните политики, позволяващи електрическите превозни средства да се продават и купуват на същата цена като традиционните автомобили.
Критичен момент се очаква да настъпи, когато производството на електроавтомобили се изравни като цена с това на конвенционалните автомобили. Малък брой ключови места могат да помогнат за тази промяна. Китай, Европейският съюз и Калифорния носят отговорност за половината от продажбите на автомобили в света, като всеки един от тях си поставя за цел бързо да декарбонизира икономиките си. Действайки заедно, те биха могли да пренасочат инвестициите в глобалната индустрия, като увеличат производството на електроавтомобили и в същото време да намалят разходите. По този начин ще стимулира процес на направа на по-добри и по-евтини батерии, подпомагайки декарбонизацията в енергийния сектор.
2. Енергия
През последните години Великобритания декарбонизира своя енергиен сектор по-бързо от която и да е друга голяма държава. Данъкът върху въглерода, съвместно с политиката на Европейския съюз за емисиите, направиха газа по-евтин от въглищата. В комбинация с увеличаващото се производство на енергия от възобновяеми източници, това води до нерентабилност и до процес на закриване на въглищните централи.
В световен мащаб възобновяемите енергийни източници вече произвеждат електричество по-евтино от изкопаемите горива в много страни. Критичният фактор може да бъде достигнат, когато цената на капитала на въглищните централи падне под тази на вятъра и слънчевата енергия във всички страни. Декарбонизирането на световното производство на енергия от своя страна би спомогнало за ускоряване на декарбонизацията на големи части от транспорта, отоплението, охлаждането и на промишлеността.
Тези положителни точки в никакъв случай не са неизбежни. Необходими са политики за преодоляване на многото трудности. Но положителното при т. нар. „критични фактори при изменението на климата” е, че благодарение на засилването на обратните връзки и процеси сравнително малък брой начални действия могат да катализират големи промени в глобален мащаб.
Статията насърчава потенциалните партньори да работят заедно, за да реализират нужните промени.
Проф. Лентън заключава: „Ако някое от тези усилия – при енергията или при автомобилния транспорт – успее, най-важният ефект може да се окаже обръщането към усещането на потенциала на международното сътрудничество за справяне с промените в климата”.
Изготвил: Кристиян Ковачев
Източник: ecomagazine
