Турските власти слагат край на вноса на по-голямата част от пластмасовите отпадъци след като разследване на „Грийнпийс“ откри продукти, предназначени за рециклиране изгорени или захвърлени по пътища, плажове и бунища. Турското Министерство на търговията обяви, че забраната влиза в сила от 2 Юли.
През последните години южната ни съседка се превърна в основната точка за износ на пластмасови отпадъци за много страни от Европа, след като Китай забраниха този внос през 2018 година. Великобритания изпраща там цели 30% от износа си на този вид отпадъци, което се равнява на около 198 000 тона за 2020 година. Данните показват, че в Турция всеки ден влизат средно по 241 камиона с пластмасов боклук, 20 пъти повече в сравнение с 2016 година.
Според законите на ЕС и Великобритания, пластмасови боклуци могат да бъдат изнасяни само за рециклиране или за изгаряне в електроцентрали. В Турция обаче реално се рециклират едва около 12% от отпадъците. Следователите на „Грийнпийс проверят 10 места около южния турски град Адана и навсякъде откриват отпадъци с британски и немски произход. Голяма част от пластмасата е била изгорена или все още е горяла. Внесени боклуци са открити около пътища, захвърлени по поляни, а много са достигнали и до водоизточници.
Макар разкритията да предизвикват възмущение в хората от Западна Европа, те не са изненада за проверяващите. Интерпол бяха заявили още през миналата година, че съществуват нередности с вноса на пластмасови отпадъци в Турция и други страни. В съобщението им се казва, че тази практика предизвиква не само екологични проблеми, но и предизвиква бум на нелегалната търговия на отпадъци.
Затова и турското правителство затяга правилата за този внос, като в съобщението на министерството на търговията се казва, че те са планирали тази забрана от известно време и това не е пряко свързано с разкритията. Членът на опозицията Мурат Бакан, приветства забраната пред Ройтерс, но заяви, че тя се налага заради неспособността на правителството да съблюдава и регулира качествено рециклирането.
Новите правила ще включват забрана за вноса на отпадъци съдържащи полиетилен (PE), което е около 74% от всички пластмасови отпадъци влизащи в страната – около 660 000 тона. Полиетиленът е най-често срещаният вид пластмаса, като от него се правят торбичките за еднократна употреба, пластмасови опаковки, туби за шампоан и много други. Това допълва вече съществуваща забрана за внос на пластмасови смеси, като PVC например. Новите правила обаче не засягат полимерите полиетилентерефталат и полипропилен, от които се правят пластмасовите бутилки за вода, газирани напитки и техните капачки, което означава, че те ще продължат да влизат в страната.
За да се приложат новите правила и да се намалят шансовете за измама на митниците, ще се извършват постоянни проверки, съобщава турският министър на околната среда и урбанизацията Мурат Курум.
От „Грийнпийс“ и други природозащитни организации също приветстваха забраната, като се надяват тя да принуди големите европейски страни да поемат по-голяма отговорност за своите отпадъци и да започнат да се оправят с тях на собствена земя. Те заявяват, че подкрепят Турция и призоваха другите държави да последват примера ѝ, като по този начин попречат на развити страни като Великобритания да продължат да увеличават този си износ. Манфред Сантен, химик от немския клон на „Грийпийс“, сподели, че е било отблъскващо да види германски пластмасови боклуци да горят край турски пътища и дори призовава Берлин да си ги прибере обратно. От правителството обаче са отказали коментар на Ройтерс. Британските природозащитници пък искат от правителството да забрани напълно износа на пластмасови отпадъци.
България също е част от търговията с отпадъци. Последните налични данни (които са за 2017 година на Евростат) показват, че в страната са внесени повече от 150 000 тона за годината опасни и неопасни боклуци за оползотворяване, като най-голямо количество пристигат от Великобритания и Италия. Основното им предназначение е за изгаряне с цел производство на енергия. В България това основно се случва в циментовите заводи, но от около 2 години някои електроцентрали също получават позволение да използват боклуци за суровина.
В споменатата статистика не е включен вносът за рециклиране. За него съществуват малко по-подробни данни, които показват, че за търговия с рециклируеми отпадъци през 2017 година са внесени 219,4 хиляди тона, а 2018 година 282,6 хиляди тона боклуци. В този вид отпадъци са включени картон, пластмаса, хартия и други.
За нашата страна ще е добре да се разгледа подробно случая с Турция и да се прецени дали няма да е по-добре в това да последваме примера на южните ни съседи. За да се извършва подобна търговия, е нужен строг контрол от държавата, а в България многократно сме показвали, че имаме проблеми с корупцията и контрола. Забраните за търговия с пластмасови отпадъци във все повече страни, вероятно ще доведе до увеличение на количествата изпращани боклуци за страни без подобни забрани. А със сигурност не искаме природата ни да се сблъсква с още повече боклуци и без това трудно се справяме с тези, които сами създаваме.
Автор: Иван Маслинков
