Някога да сте се чудили как започва рециклирането и кой го е измислил?
Точни данни за появата на рециклирането не са открити, но има няколко предложения от кога датира. Едни от сведенията са още от времето на Платон през 4 век пр.н.е., поради липса на достатъчно материали, древните хората са били принудени да импровизират като от стари изобретяват нови предмети, сечива, оръдия и др. Други източници определят началото на рециклирането през 500 г. пр.н.е. при появата на първите градски сметища в Атина. Като според закона, боклукът е трябвало да се изхвърля на една миля от града.
През 1031 г. в Япония за пръв път отпадъчната хартия се преработва за направата на нова.
През 1690 г. във Филаделфия е създадена първата фабрика за производство на хартия. За нейната изработка се използвали рециклирани ленени и памучни парцали, внесени от Европа.
Около 1813 г. в Йоркшир, Англия, Бенджамин Лоу измисля процеса на стриване на стари парчета вълнен плат и след това от тях се произвежда нова прежда. Така от старите дрипи се шият нови дрехи.
В Ню Йорк през 1897 г. се появява първият център за сортиране на отпадъци. Рециклират се хартия, гума, канап, метал, дори и конската коса.
Открит е първият завод за рециклиране на алуминий в Чикаго през 1904 г.
Рециклирането е било в пълната си сила по време на Голямата депресия (1929 г.), Първата световна война (1914 г.) и Втората световна война (1939 г.) Това са едни много тежки времена, свързани с огромен недостиг – хората са били подтиквани да рециклират всичко. Неслучайно по време на тези периоди се раждат лозунги, свързани с пестенето. Всички материали и метали биват рециклирани, главно, за да подпомагат армията през войните.
През 50-те години се получава обратният ефект, това десетилетие е известно с най-много отпадъчни материали – дава се начало на масовото потребление на пластмаса за еднократна употреба – пластмасови прибори, чинии и торби за боклук, пуканки в опаковка и много др.
Поради наличието на много отпадъци след въвеждането на новата политика, през 70-те години опазването на околната среда става приоритет. За първи път официално се празнува Деня на Земята, основан в САЩ, създаден е символът на рециклирането от Гари Андерсън, а през 1972 г. е построена първата фабрика за рециклиране в Пенсилвания. През 1976 г. е създаден първият Комитет по управление на отпадъците.
В началото на 80-те години САЩ са изправени пред проблем – няма достатъчно място за нови сметища. Това засилва още повече конвертирането на отпадъците, в Ню Джърси е въведен първият закон за рециклиране, който гласи гражданите да отделят рециклируемите материали от боклука си. Първата стъпка към разделно събиране на отпадъци е направена.
През 90-те Германия първа приема наредбата, коята кара производителите на стоки сами да носят отговорност за жизнения цикъл на опаковките си. В САЩ вече има над 10 000 центъра за рециклиране в цялата страна.
В началото на 21 век официално е потвърдена връзката между отпадъците и глобалното затопляне и как тяхното ограничаване намалява парниковите емисии. С навлизането на технологиите, през 2006 г. се появява първата програма за рециклиране на електронни отпадъци.
През 2016 г. екип от учени в Япония открива бактерията Ideonella sakaiensis, която разгражда пластмаса. В началото на 2020 г. по време на пандемията се отчита значителен спад на отпадъците, но през втората половина на годината отново е налице натрупване на купища пластмасови отпадъци.
Цялата тази история показва възхода и падението през годините на рециклирането. Представя отношението на човечеството, което, в повечето случаи, реагира и се променя само в крайна необходимост. Нека не чакаме нещата да се влошат, за да постъпим правилно. Всеки от нас може да допринесе към това да има по-малко отпадък. Една малка крачка към екологичния начин на живот е огромна крачка за по-добро бъдеще.
