За производството на обикновена памучна тениска са необходими около 2700 литра вода, като производството на текстил представлява 4% от годишното световно потребление на вода. В комбинация с вредните пестициди и химикали, които също се използват, се оказва, че модната индустрия е вторият по големина замърсител в света след изкопаемите горива.
Ето защо в последно време доста марки залагат на така наречената „устойчива мода“. Предполага се, че по този начин те ни предоставят възможността да направим съзнателен избор в полза на околната среда. Така ли е обаче? Дали терминът „устойчива мода“ вече не се използва прекалено свободно? В резултат на множеството проблеми, свързани с природата ни, все по-често продуктите, които се промотират, са или екологични, или рециклирани. Тази тенденция се наблюдава и в модната индустрия. Тогава следва да се замислим до каква степен това, което ни се предлага, е наистина устойчиво, а не просто празен маркетингов жаргон.
Скорошно онлайн проучване установи, че от общо 500 фирмени уебсайта, 40 процента от тях, които твърдят, че са екологични, не са обосновали своите твърдения. Доста магазини не са напълно откровени. Например продават дрехи, уж произведени от „органичен памук“, без да посочват всъщност колко органичен памук е бил използван. В голяма част от случаите липсват реални доказателства, че дадена марка свежда до минимум текстилните отпадъци или потреблението на вода. Липсата на детайли и цялостната заблуда затруднява съзнателните еко потребители, тъй като не могат да направят ясно разграничение между истински устойчивите модни компании и тези, които просто се стремят към по-голяма печалба.
А ето как можете да разберете дали написаното на етикета е действително вярно. Опитайте се да си отговорите на следните въпроси:
- Каква е репутацията на тази марка? Какви са посланията, които отправя към аудиторията купувачи?
- Свързана ли е с практики за опазване на околната среда (проучете присъствието ѝ в социалните мрежи)?
- Дали се поддържа от известни личности и влиятелни лица, които редовно говорят за екологичните последици от „конвенционалната“ мода?
- Какви са производствените ѝ процеси?
Нека също да си дадем сметка, че няма как да съществува устойчивост без етика. Купуването на една рециклирана блуза не е в полза на планетата, ако тази дреха е направена от жени и деца, които са експлоатирани и не печелят справедливо.
Модният консултант и писател Аджа Барбър съветва и да обръщаме внимание на развитието на дадена марка, защото бързото и постоянно разрастване не може да бъде най-устойчивият начин за правене на бизнес. Важно е това да се има предвид, когато модните марки въвеждат специални „екологични“ модели в своите вече обширни линии. Тези лимитирани „устойчиви“ линии в повечето случаи са предимно маркетинг. Идеята е хората да не се фокусират толкова върху общата картина, която всъщност е едно свръхпотребление. Няма как да категоризираме една марка като екологична или устойчива, при положение че минимален процент от дрехите, които произвежда, са реално устойчиви.
И все пак има и материали, които биха могли да се наложат в текстилното производство с цел намаляване на вредата върху природата:
- Бамбукът расте много бързо и не се нуждае от голямо количество вода или химическа намеса, а също така е и биоразградим.
- Конопът отново изисква малко вода, а е известен със своята издръжливост и здравина.
- Ленът е здрав, биоразградим (в неоцветената си естествена форма), а изчисленията показват, че за производството на една ленена риза са нужни около 6 литра вода.
Научете повече за това какво още можем да направим, за да се обличаме по-еко от нашите 3 лесни съвета.
Автор: Ралица Йолова
