22.2 C
София

Великден за изживяване преди изяждане

Хванахме се за зелено. Радост за очите. С него към нас идва и очакваният Великден. Невидимият вододел, след който как да е, готови сме за лято! Дни за почивка, пътуване, плануван ремонт, и между другото за няколко часа трябва да се вмъкне обяд или вечеря по повод повода.

Приготовленията по посрещането на празника са с някои разлики в отделните краища на страната, но имат един основен общ знаменател – да се събере семейството на Великденска трапеза!

Печено агне повече или по-малко ще има във всяка фурна. Гарнитурата варира от картофи, през ориз с лапад, до дроб сарма (ориз с дреболии от агнето). Агнешката чорба е истински еликсир! Зелена салата, салата домати. Яйцата, с които децата са се „борили“ малко по-рано, тук – там с шарени белтъци, ако са боядисвани с по-силна боя. Таратор? Защо не, всички го обичаме! И така, дума по дума отрупахме стандартната българска великденска трапеза. Каквото и да добавим, не мисля че бихме изненадали една опитна домакиня. За нещо иновативно и различно – нямам желание. Великден е сред празниците, към които имам закостеняло отношение – традицията повелява, и трябва да се изпълнява каквато е.

Обичам традициите, освен това, вярвам, че Великден трябва първо да се изживее, а след това да се изяде. Изразът „храна за душата“ тук оживява в пълния си смисъл. Нека нахраним душите си с процеса по случване на празника, гладни няма да останем със сигурност.

Животът е колело което задължително движи само напред. Той никога не спира и ние никога не бихме могли да върнем назад преживяванията си покрай Великден – онзи от детството ни, от миналата година, този, който идва сега. И това е толкова хубаво! В този процес има голямо очарование! След дългата зима, след тежките мисли на настоящето ни, след дъждовната ни пролет. Всяка майка, и всяка баба се приготвя да посрещне деца и внуци. Не пререждайте, изчакайте реда си, а през това време докато им гостувате – попивайте с отворена душа и празен стомах вълшебството на празника! Говорете си. Оставете телефона си някъде в антрето и говорете – със семейството си, с приятелите си. Смейте се. Натрошете изписаните яйца! Преяжте с козунак! Похвалете домакинята! Поемете възможно най-много емоция от празника, където и да се намирате, с когото и да го прекарвате! Оценете мига!

Цялата суетня, уговорки, организация, сервиране на маса, хранене, раздигане на мръсни съдове, миене на тези съдове, подут стомах –  всичко това е само миг. Утре вече няма да го има Великден, ще бъде сряда или четвъртък, ще бързаме за работа, ще се ядосваме на битови неволи.

Великден е вяра, надежда, светлина, топлина, зеленина!

Великден е усмивка, храна, шум, глъчка, семейство, деца!

Великден е невидимият воал на успокояващата мисъл, че някой от горе ни гледа и ни закриля.

Вярващи ли сте? Или не сте? Мислите ли, че в този празник има смисъл? Това е просто един обяд с куп безсмислени слова и дела?! Колко пъти в живота ви, точно преди сърцето ви да се пръсне от тревога в гърдите ви, се е случило нещо, което ви е накарало да погледнете нагоре, и да си помислите „Благодаря Ти!“ и после сърцето ви е започвало да бие в нормалния си ритъм? Колко пъти сте постигали мечтаното си щастие и в мига преди сърцето ви да прелее от възторг в гърдите ви, сте си помисляли „Благодаря Ти!“ и после сте изживявали щастието си? Аз лично няколко пъти съм благодарила към небето, че сърцето ми не се разби в гърдите ми от тревога, и безброй пъти съм благодарила, че съм изживяла своя миг на възторг. Именно заради многото „Благодаря Ти!“, които съм си помисляла, вярвам във Великден. Обичам усещането от тънкия празничен воал, който ни обгръща за този кратък миг и празничен ден.

Откакто родих дъщеря си, за мен сутринта на  Велики Четвъртък е традиция и удоволствие. Ставам по-рано от обикновено, сварявам и боядисвам първото червено яйце, после червя бузките, челото и брадичката на нея и братята й. Трите личица се поднасят наблизо, за да ми е удобно, а аз ги наричам, и силно се надявам тези сутрини да се запечатат в сърцата и спомените им, от детството при мама. После сменяме старото червено яйце с новото, а в другата част на традицията ни, децата с татко им отиват да го счупят и хвърлят в реката (имаме си Струма на близо).

Освен, че боядисвам първото червено яйце сутринта на Велики четвъртък, следобеда ни е запазен за боядисване на останалите яйца, и така Съботата ни е свободен ден за разходки и гостувания. Момчетата все още откриват с любопитство колко точно могат да се оцветят с боите ръцете им. Дъщеря ми  подрежда яйцата по цвят, шарка, големина, сякаш са истински Фаберже, а аз ги наблюдавам и им се радвам, попивам от тях, докато са малки и са в моята кухня. Преди колелото да се превърти с още един зъб и те да се озоват в свои кухни, с техни деца.

Вярвам в личния контакт, в близкия допир до Великден, в това да видиш как се меси козунак (по традиция в Събота, преди празника), или ти самата да си избереш рецепта и да оцапаш кухнята си с първи или пети опит. Днес можеш да си поръчаш великденско меню от всеки втори ресторант, козунак можеш да си купиш целогодишно от всяка баничарница.  Това улеснява забързаното ни ежедневие, но ако само малко го забавим, и го сътворим лично, това ще ни създаде емоции и преживявания, които са безценни. Както споменах в началото, аз съм от тези, които не се пререждат, защото вярвам, че е голямо удоволствие да посрещнеш на маса порасналото си семейство – деца, внуци и роднини, но попивам всичко, което може да се поеме от подготовката и от празника.

Великден не е ядене, не е пиене, не е суета. Би било чудесно да си даваме сметка за това, особено, след изтеклата година, която преобърна представите ни за нормално, с извънредното и страшното, което се настани в дните ни. Великден е най-вече споделеност и обич, а те са онова,  което ни е нужно, за да чувстваме принадлежност – към семейството си, към приятелския си кръг, към общество, което е способно да издигне духовните потребности над това, да сведе празника до елементарно преяждане с агнешко месо. Великден са бабите ни, които ни чакат на портата, Великден са майките ни, които ни наставляват по повод менюто, или Великденското почистване на домовете ни ако щеш, Великден са децата ни, които се радват с грейнали очи на шарените яйца. Великден е обещание за пролет, за начало, за по-хубави дни.

И така, за финал, бих обобщила, за да посрещнем подобаващо празника, ни е необходимо:

  1. Семейство – няма мерна единица
  2. Приятели – колкото повече, толкова по-добре
  3. Благодарност в сърцата – да ги изпълва изцяло
  4. Мир в душите – до където стига хоризонта ни
  5. Агнешко – на око
  6. Ориз и лапад – да не са преварени и да не хрускат
  7. Салати – в големи количества
  8. Яйца – шарени и много

„Христос Воскресе! –  Воистина Воскресе!“ –  светът се държи на една семпла истина – имаме нужда от вяра – в Бог, в себе си, в хората. Имаме нужда, от невидимата нишка, която ни държи един за друг, защото сам човек вселена не прави. Затова ги има и празниците ни – да ни напомнят, че „Аз съм защото, ние сме“!

 

Автор: Мартина Стоева 

Аз съм Мартина и съм оптимист по душа, чашата ми е винаги наполовина пълна. Майка съм на три прекрасни деца, които със съпруга ми избрахме да отглеждаме в малък град, близо до столицата. Служебните ми задачи ме срещат с много хора, цифри и крайни срокове. За да балансирам между работата, личните си интереси и грижите за семейството, си създавам друго време, в което пиша, чета, бродирам или плета. През лятото отглеждам малка градина в двора на къщата ни. Уча се на вътрешно спокойствие и по-осъзнато изживяване на малките, делнични радости. Любимият ми хаштаг е #животвпровинцията. Силно вярвам, че ѝ дължим голям реверанс. Животът в малкия град може да бъде пъстър и пълноценен. Нещо хубаво по средата между селото и големия град, където денят от офиса приключва с аромата на цветя или подправки и с докосване до земята.

Други статии от Мартина:

Емпатията* – мост между веган и пост

Познах те, ти си моят Вътрешен мир!

Oт пълнолуние до богата реколта

Подобни новини

Трикове за преодоляване на пролетната умора

Ако напоследък усещате, че сте отпаднали и че сякаш лошото настроение е превзело вашето ежедневие, но нямате обяснение за случващото се, то тогава най-вероятно...

Стари самолети стават модерни ресторанти в Турция

В световна тенденция се превръща търсенето и реализирането на политики за намаляване на отпадъците и тяхното рециклиране. В Интернет пространството има десетки примери за...

10 от ползите на зеления чай

Зелен чай Той е определян като една от най-здравословните напитки в света. Зеленият чай съдържа много антиоксиданти и има редица полезни ефекти за тялото...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,972FansLike
- Advertisement -

Последни новини

Трикове за преодоляване на пролетната умора

Ако напоследък усещате, че сте отпаднали и че сякаш лошото настроение е превзело вашето ежедневие, но нямате обяснение за случващото се, то тогава най-вероятно...

Стари самолети стават модерни ресторанти в Турция

В световна тенденция се превръща търсенето и реализирането на политики за намаляване на отпадъците и тяхното рециклиране. В Интернет пространството има десетки примери за...

10 от ползите на зеления чай

Зелен чай Той е определян като една от най-здравословните напитки в света. Зеленият чай съдържа много антиоксиданти и има редица полезни ефекти за тялото...

И железниците в борбата с вредните емисии

Онези, които пътуват с влак, вероятно са обърнали внимание, че гърбът на билетите е различен от обикновеното: „С избора си да пътувате с влак,...

Може ли завръщането на европейския бизон да помогне в борбата с горските пожари в Европа?

Горските пожари са се превърнали в голям проблем на множество места по света. Те застрашават живота на хора и животни, унищожават ценни за дивия...