20.9 C
София

Лекарство за добитък заплашва да изтрови лешоядите в Европа

В Испания откриха Черен лешояд умрял след отравяне с лекарството ветеринарен диклофенак, което се използва като противовъзпалително средство при добитъка.

За лекарството отдавна се знае, че е изключително отровно за лешоядите и някои други видове летящи хищници, дори в много малки количества. Въпреки това то е разрешено за използване в Европейския съюз от 2013 година, въпреки настояването на множество организации за защита на птиците за пълната му забрана за Европа. Излюпената едва през 2020 година хищна птица е била открита мъртва в гнездото си в Националния ловен резерват Boumort в Северна Испания.

Това все още е само първият потвърден случай на смърт на хищна птица вследствие на отравяне с диклофенак в Европа, но природозащитниците предупреждават, че е възможно жертвите да са доста повече, защото е почти невъзможно да се следи и тества всяка птица в дивата природа.

Европа е единственият континент в света, на който броя на тези мършоядни птици се възстановява и заплахата от изчезване за момента е малка. Южните страни, като Испания и Италия, са дом на важни популации на четирите вида лешояди срещани на Стария континент – редкия Египетски лешояд, Черен Лешояд, Белоглав лешояд и Брадат лешояд.

Испания специално е дом на 90% от европейските лешояди и симулации от независими организации показват, че лекарството може да доведе до намаляване на броя на тези летящи хищници от 1 до 8% на година. Дори малки количества от ветеринарния диклофенак предизвикват бъбречна недостатъчност при тези птици, но също така е смъртоносен и за орлите от рода Aquila. Част от този род са редките Испански имперски орли, които бяха почти изчезнали да 1960 година и едва през последните две десетилетия започнаха да се възстановяват. Точно заради опасността за такива редки птици и заради горчивия опит от Южна Азия, природозащитниците настояват лекарството да се забрани.

Доказателствата открити в Испания, за жалост, потвърждават това, за което предупреждаваме от почти цяло десетилетие. Лешоядите вече умират от отравяне с ветеринарен диклофенак и това вече може да въздейства на развитието на техните популации“, казва Иван Рамирез, глава на природозащитната група BirdLife за Европа и Централна Азия. „Много е трудно да наблюдаваме и тестваме всяка птица, и е абсурдно да продължаваме да лицензираме лекарство, което убива застрашени видове, когато съществуват множество безопасни и евтини алтернативи в Европа“.

Черен лешояд. Credit: Francesco Veronesi, wikipedia

Организацията BirdLife е с големи заслуги за забраната на ветеринарния диклофенак в Южна Азия. Не се позволява използването на лекарството в Индия, Бангладеш, Пакистан и Непал, след като то бе пряко свързано с масовото измиране на лешоядите в района в края на 20-ти век.

През 80-те години на миналия век в Индия и съседните на нея територии са живели милиони лешояди от три вида – Индийски лешояд, Slender-billed vulture и Бенгалски лешояд. Единият от тях, бенгалският лешояд, дори е считан за най-широко разпространената голяма хищна птица в света с милиони бройки, пребиваващи в Южна Азия.

През 90-те години на миналия век и през първото десетилетие на настоящия обаче нещата се променят драстично. Днес и трите вида са критично застрашени от изчезване, с едва по няколко хиляди индивида останали – бенгалският губи 99,7% от популацията си, а другите два вида – по 97,4% . Учените свързват това огромно измиране с диклофенака, даван на добитъка и с чиито трупове се хранят големите птици.

Симулации показват, че само един процент от труповете да съдържат диклофенак, това би довело до намаляване популациите на лешоядите с 60% до 90% на година, а изследванията са показали наличие на лекарството в 10% от телата на добитъка. След кампании на природозащитници и заради големите щети лекарството е забранено за разпространение в Индия през 2006 година, а в съседните страни само няколко месеца по-късно, но щетите вече са нанесени.

Бенгалски и индийски лешояди. Credit: Shantanu Kuveskar, wikipedia

Природната катастрофа обаче не спира дотам, а се разраства значително, защото лешоядите са изпълнявали важна екологична функция. С изчезването на големите мършоядни птици, трупове на животни започват да гният по полета и да замърсяват питейната вода. Мястото на птиците в хранителната верига се запълва от плъхове и диви кучета, чийто брой се увеличава главоломно. Те обаче хапят хората и пренасят множество заболявания от гниещата плът – антракс, бяс, чума и други. Това от своя страна направи Индия държавата с най-много смъртни случаи от бяс в света – над 30 000 на година. Регулацията на масово разпространените вредители и лечението на болните хора излиза скъпо, като е изчислено, че измирането на лешоядите коства на страната над 24 милиарда годишно.

Изтравянето на лешоядите се посочва от учени като едно от доказателствата, че се намираме в ера на шестото масово измиране на видовете и че то е пряко свързано с човешката дейност. Изследователи твърдят, че между 1970 г. и 2016 г. са изчезнали над две трети от популациите на дивите животни, като броя на наблюдавани в изследване 4300 вида различни гръбначни (птици, риби, бозайници) е намалял с 68%. Основната причина е унищожението на естествените хабитати на дивите животни (заради нуждата на човека от производство на все повече храна), но пестицидите и отровите използвани от хората също нанасят огромни щети.

В Африка се е превърнало в обичайна практика да се тровят големи бозайници като лъвове, хиени, слонове и носорози. Тези животни често се оказват в конфликт с местното население и африканците са открили, че пестицидите, които използват за да предпазват посевите от насекоми, са също толкова ефективни и срещу по-големи „вредители“. Те използват отровите и за лов на птици, като след това продават месото убедени, че ако се измие и приготви правилно, то няма да представлява опасност (подробни изследвания липсват, но са записани множество оплаквания от болки в ставите, в стомаха и проблеми с коленете, след консумация на подобно месо).

Птиците са едни от най-податливите на отрови животни. Техният метаболизъм работи много по-бързо от този на дълго живеещите бозайници, което помага смъртоносните вещества да се усвояват по-бързо, а и на някои от тях липсват ензими, нужни за разграждане на отровите (например гореспоменатите лешояди). Малки птици често стават жертви при пръскане на посеви с пестициди от въздуха или при поглъщане на пестициди с формата на гранули.

Добре известно е, че тези отрови нанасят множество щети и на насекомите (като целта на част от тях е точно да унищожава насекоми, считани за вредители), като за ефекта им върху пчелите се говори доста през последните години. Много еколози и учени са изказвали притеснения, че широкото разпространение на пестицидите може да доведе до драстично намаление на видовете пчели (като медоносната пчела), играещи основна роля в опрашването на растенията. Заради ужасните последствия за дивия живот от използването на отрови и пестициди са наложителни много повече изследвания и по-строг контрол над употребата им.

На Стария континент е много по-малко вероятността тела на домашни животни да се оставят да гният и от тях болести да достигнат до хората. Диклофенакът е разрешен за използване в Испания и цяла Европа, защото се вярва, че контролът над животните е много по-добър и птиците няма да се хранят с труповете, съдържащи лекарството. Въпреки тези уверения вече имаме първото доказателство, че контролът няма как да е пълен и опасност винаги има. Освен това съществуват евтини и безопасни лекарства със същото противовъзпалително действие като например мелоксикам.

Дори последствията да не са същите като в Южна Азия, случилото се в Индия и пандемията, която продължава да ни тормози (за която се счита, че отново е резултат от прехвърляне на заболяване от животно към човека) са пример за това, че природата може да ни изненада и не знаем за нея толкова, колкото вярваме.

 

Автор: Иван Маслинков

Надежда Шопова: „Земята е градина, а хората са нейни градинари”

Подобни новини

Диета с ферментирали храни, или богата на фибри? Станфорд дава категорично заключение!

Медицинският университет Станфорд проведе ново клинично изследване, сравняващо ефекта от диета, богата на ферментирали храни и такава, богата на фибри. Двата вида хранене се...

Горещите вълни в градовете – „тих убиец“?

Автор: Зорница Спасова* за Климатека На 29 юни 2017 г. получих топлинен удар. Помня, че беше Петровден, четвърти или пети ден от началото на първата...

Малко размисли за Стара Кресна и много изненади

Използването на възобновяеми източници на енергия е една от потенциалните възможности за развитие на селските райони. Много местни, национални и международни организации в последно...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,996FansLike

Последни новини

Диета с ферментирали храни, или богата на фибри? Станфорд дава категорично заключение!

Медицинският университет Станфорд проведе ново клинично изследване, сравняващо ефекта от диета, богата на ферментирали храни и такава, богата на фибри. Двата вида хранене се...

Горещите вълни в градовете – „тих убиец“?

Автор: Зорница Спасова* за Климатека На 29 юни 2017 г. получих топлинен удар. Помня, че беше Петровден, четвърти или пети ден от началото на първата...

Малко размисли за Стара Кресна и много изненади

Използването на възобновяеми източници на енергия е една от потенциалните възможности за развитие на селските райони. Много местни, национални и международни организации в последно...

Узана поляна фест се завръща над Габрово

Узана поляна фест - най-големият фестивал в България, посветен на природосъобразния начин на живот, ще огласи голямата поляна в местността Узана над Габрово на...

Как да продължим да тренираме и да поддържаме форма, когато сме контузени

Когато тренираш и спортуваш дълго, това често се превръща в навик и дори във важна част от живота. Затова травмите не само ни носят...