22.2 C
София

Смелатата екополитика на Уелс за устойчив живот на село

Държавната политика на Уелс One Planet Developmentвече 10 години трансформира живота сред провинциалната природа в идилично съществуване, от което никой, приел го, не иска да се откъсва.

Студена зимна утрин дълбоко в провинциалните райони на Уелс. Тя се загръща хубаво с връхната си дреха, за да посрещне хапещо студената прегръдка на пукващата зора. Буди двете си деца и напуска уютната топлина на къщурката си от каучук и дърво. Храни кучетата си, пуска кокошките да вършат своите си неща на открито извън курника и се отправя към къта на овцете, за да разтроши нощния лед, покрил коритото им за водопой. Дъщеря ѝ вече храни конете, а синът ѝ пали огъня, който ще захрани самостоятелната слънчева система за отопление на дома им…

След обяда тя ще откъсне праз и тиква, за да приготви крем супа. Или пък не точно тези зеленчуци? Ще реши на момента, защото е трудно да подбереш при толкова голям избор от собствено отгледана продукция. Ще извади и малко малини от фризера, но няма да бърза, защото приготвянето на желирани сладкиши може да се проточи цяла седмица. Но време има, през зимата животът в дълбоката провинция на Уелс тече толкова бавно… И приятно. През лятото обаче нещата ще се променят, ще има толкова много часове през деня, уплътнени от трудова дейност – градинарстване, участия в земеделски събори, домашни работи. И това са само нейните задължения. А съпругът ѝ няма да може да помага, зает със собствените си неспирни ангажименти по укрепване конструкцията на дома – естествените строителни материали са толкова по-податливи на природните стихии, отколкото изкуствените. Но може ли изобщо да се прави сравнение по отношение на уюта?

Този начин на живот определено не е за слабохарактерни хора”. Казва тя. Това е Касандра Лишман. Нейното семейство участва в специална програма на уелското правителство за стимулиране устойчивия начин на живот на гражданите. Разпределяйки на доброволци от населението толкова природни ресурси, колкото им се полагат, властите в Уелс дават възможност на тези доброволци да се заселят в непокътнати и защитени природни зони на страната и да развият живота си, ползвайки и ограничено количество допълнителни ресурси, до които имат достъп наоколо. Но не повече. Тази инициатива е част от държавната политика на Уелс „One Planet Development”, стартирана през 2011 г. – преди цяло десетилетие! 

Различните изчисления, провеждани покрай инициативата Ден на екологичния дълг, показват, че един уелски гражданин изразходва около 3 пъти повече природен ресурс от средното в световен мащаб. С други думи – през много голяма част от годината Уелс живее на кредит към планетата, изразходвайки много повече ресурс, отколкото тя може да произведе за една година време. В опит да се бори с този дисбаланс, правителството на страната въвежда новаторската политика „One Planet Development”, част от която става семейството на нашата героиня Касандра Лишман.

Тази политика позволява да се заобиколят някои административни пречки пред хората, които изготвят планове за свой дом в градски условия, и им дава възможност почти безпрепятствено от чиновническа гледна точка да се „задомят” сред природата. До момента около 50 индивидуални домакинства са създадени в уелската провинция именно по този начин. Членовете на 50-ина семейства със силни характери успяват да издържат на цялото изпитание, за което Касандра Лишман разказва в началото. Можем да им завиждаме за възможността да водят такъв начин на живот сред природата.

Тези семейства ползват единствено ресурсите, с които разполагат около еко дома си. Пък те едва ли са толкова малко, като си го представим. Имат условията сами да произведат каквото им е нужно за изхранване. Нужно, а не консуматорски бленувано. Могат и да се отопляват напълно независимо: със слънчеви термални панели се топли водата, а къщата – на дърва.

Целта на програмата е да се подпомогне на местно ниво справянето с няколко належащи проблема: покачването на температурите, ерозията и изчерпването качеството на почвите, обезлюдяването на провинциалните райони, необузданото градско застрояване. И с най-сериозния проблем, сбор от общото влияние на всички споменати – глобалното преизразходване на природни ресурси.

Но в самата си същност „One Planet Development” е експеримент, целящ да докаже, че чрез лимитиране консумацията на ресурси и чрез умното им разпределяне за подсигуряване само на най-необходимото, екосъобразният начин на живот е постижим. Дори в защитени и непокътнати природни територии.

Една твърде смела, но пък изобретателна национална политика

„Още след Втората световна война във Великобритания се налагат строги мерки за опазване на природните територии. Те се разглеждат като място за отдих и производство на храна, но не и за заселване. И това отношение към тях се дължи основно на стремеж да се опазят. Стремеж, наложен резонно като сигурно предпазно средство срещу необузданата склонност на човека да се разпростира. Не защото му е наистина нужно, а защото ще му бъде удобно. Подобни мерки за опазване на природата, разбира се, са наложени и в редица други държави” – казва преподавател от Университета на Кардиф, занимаващ се със законовите изисквания при планираното строителство. И допълва: „Програмата „One Planet Development” се прие като една твърде смела политика, когато бе предложена. Оказа се обаче, че тя предлага едно изключение от общото правило за опазване на природната среда, което освен смело, е и доста изобретателно”.

Програмата идва със своите обосновано строги ограничения. Доброволците трябва да докажат, че могат да живеят, съобразявайки се с лимитираните ресурси на района. А и трябва да отговарят на 4 основни изискания:

  • могат да използват точно 6 акра земя (около 25 декара) – толкова според изчисленията на уелското правителство се полага на едно домакинство като природен ресурс по подразбиране;
  • в рамките на 5 години тази земя трябва да се развие така, че да подсигурява поне 65% от общите нужди на домакинството от храна, вода и енергия;
  • използвайки единствено местни и възобновяеми материали, доброволците трябва да изградят своя дом, като в процеса на изграждане не трябва да се оставят никакъв въглероден отпечатък върху средата, т.е. не трябва да се усеща, че дивата природа е понесла пряко влияние;
  • и най-интересното изискване – трябва да установят някаква инициатива, ползвайки земята си, която да носи доход, достатъчен за покриване на сметките си за интернет, дрехи или данъци, а не просто да произвеждат стоки, колкото за прехраната си;

Семейството на нашата героиня например живее в съседство с още 9 домакинства върху площ, за която може да получат общо около 4 хиляди долара годишно, отдавайки част от нея за паша на стада овце от района. Иначе допълнителен доход може да си подсигурят и чрез продажба на мляко или друга продукция, отгледана от семейната земя, предлагайки тази продукция на редовни събори и други изложения в близки села. Освен това отглеждат и бързорастящи върби, които продават като дървен материал или правят кошници и скулптури за продан. „Често прекарвам зимните си дни в правене на сърчица или други дървени подаръци, за каквито получавам поръчки. А имаме и поща наблизо, откъдето мога да ги изпращам” – казва Касандра.

Всеки дом може да си бъде самодостатъчен

Домакинствата, споделящи политиката „One Planet Development”, сами затоплят водата и произвеждат електричеството си със соларни панели, а при нужда може да ползват споделена водноелектрическа система. Водата си черпят от местен водоизточник. Отоплението идва от горене на собствено отгледана дървесина и тази част от въглеродния отпечатък все още не е попаднала под рестрикция. Средно около 30% от храната си набавят под формата на собствени плодове и зеленчуци, голям процент идва и от отглежданите животни – кокошки и добитък, съответно осигуряващи яйца, мляко, месо, както и вълна за продан.

В живота дори на най-еко настроения успешен градски човек все ще се появи вътрешната борба за това дали да живее нашироко, както може да си позволи, или максимално устойчиво и отговорно към природата. „One Planet Development” ни дава пример за това, че да живееш, оставяйки природата незасегната, е не само евтино, но и много, много приятно” – казва уелски министър по регионалните въпроси. Доброволците се посещават ежегодно от местни управници, за да се проследи дали живеят в рамките на наложените изисквания. Правят се изчисления за целия употребен ресурс и съответно на получените приходи. По правило трябва поне 65% от разходите да са от собствено генерирани средства от ползваната земя и отглежданите животни.

От гледна точка на настоящото развитие на програмата, властите считат, че тя определено ще просъществува. Радва се на голям интерес и се организират семинари за запознаване с идеята и привличане на още доброволци. В началото обаче е било трудно, а най-трудно е било да се спечели доверието на хората. „Спомням си как пристигнахме с един пикап и малко храна и нищо наоколо, което да е наша собственост. Помня и колко недоверчиво гледаха местните на развитието на нашето селище от еко домакинства в този район на Уелс. Успяхме обаче да се сплотим. А заживееш ли по този начин – вече няма връщане назад. Преживяването дотук е толкова изпълващо. Животът ни е толкова зареждащ и радостен. А дали бих направила различен избор, ако се върна в началото – дори нямам желание да се замислям за това” завършва Касандра Лишман.

А властите в Уелс също нямат намерение да прекратяват политиката си въпреки известна несигурност в началото. Те вече отчитат позитивите, а и подбират най-добрите практики на отделните домакинства от програмата, за да усъвършенства държавните си политики изобщо в сферата на строителството и услугите. Примерът на уелското правителство и натрупаният опит вече се споделя от райони в Англия, а Ирландия и Нова Зеландия активно проучват възможностите за внедряването на политиката и там.

У нас идеята е по-скоро далечно ехо. Да се надяваме, че е вярно, че за всяко ехо си има и уши, които да го чуят…  

 

Изготвил: Антон Асенов

Източник: reasonstobecheerful.world

Още по темата:
Стиска ли ни да живеем на село?

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново 

От пълнолуние до богата реколта

Подобни новини

Трикове за преодоляване на пролетната умора

Ако напоследък усещате, че сте отпаднали и че сякаш лошото настроение е превзело вашето ежедневие, но нямате обяснение за случващото се, то тогава най-вероятно...

Стари самолети стават модерни ресторанти в Турция

В световна тенденция се превръща търсенето и реализирането на политики за намаляване на отпадъците и тяхното рециклиране. В Интернет пространството има десетки примери за...

10 от ползите на зеления чай

Зелен чай Той е определян като една от най-здравословните напитки в света. Зеленият чай съдържа много антиоксиданти и има редица полезни ефекти за тялото...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

12,972FansLike
- Advertisement -

Последни новини

Трикове за преодоляване на пролетната умора

Ако напоследък усещате, че сте отпаднали и че сякаш лошото настроение е превзело вашето ежедневие, но нямате обяснение за случващото се, то тогава най-вероятно...

Стари самолети стават модерни ресторанти в Турция

В световна тенденция се превръща търсенето и реализирането на политики за намаляване на отпадъците и тяхното рециклиране. В Интернет пространството има десетки примери за...

10 от ползите на зеления чай

Зелен чай Той е определян като една от най-здравословните напитки в света. Зеленият чай съдържа много антиоксиданти и има редица полезни ефекти за тялото...

И железниците в борбата с вредните емисии

Онези, които пътуват с влак, вероятно са обърнали внимание, че гърбът на билетите е различен от обикновеното: „С избора си да пътувате с влак,...

Може ли завръщането на европейския бизон да помогне в борбата с горските пожари в Европа?

Горските пожари са се превърнали в голям проблем на множество места по света. Те застрашават живота на хора и животни, унищожават ценни за дивия...