В края на януари 2021 г. Виенският Университет представи резултатите от проучване на международен научен екип, показващи рязко намаляване в популациите на редица животински видове в района на Източното Средиземноморие. По отношение на някои видове намаляването на числеността на популациите им в района е до 95%.
Проучването обхваща най-вече крайбрежните територии на Израел, известни като най-горещата зона на средиземноморския басейн. Съвсем естествено, за да се аклиматизират към условията на средата, разпространените в района животински видове са развили толеранс към високите температури. През последните десетилетия обаче дори най-адаптивните сред тях не издържат на непрекъснато повишаващите се средногодишни температури на морската вода. Ако не успеят да мигрират към по-хладните зони на морето, те просто загиват. И логично – числеността на някои от тях драстично намалява, в някои случаи до нула.
Проучването обхваща основно видовете от тип Мекотели. Щателно изучавайки израелското крайбрежие на Средиземно море, учените правят приблизителна реконструкция на биоразнообразието от близкото минало, на база на открити в морския седимент черупки на мекотели. Интерес будят най-вече черупки на миди, рапани и други морски охлюви. Оказва се, че в плитките крайбрежни райони се откриват живи представители на едва 5% от видовете, черупки от които са налични на морското дъно.
Сериозно влошаване на биоразнообразието само в рамките на няколко десетилетия
Как е възможно да се откриват празни черупки на морски обитатели, без следа от живи индивиди от тези видове? Според учените този факт ясно показва, че изчезването на въпросните видове е станало поетапно в рамките на последните няколко десетилетия, след като черупките им все още не са се разпаднали. Тоест биоразнообразието на ракообразните в източните райони на Средиземноморието е редуцирано с около 95% за този период.
Допълнителни притеснения буди още една особеност, установена благодарение на същото проучване. Учените откриват, че голяма част от представителите на все още разпространените в района видове не се развиват добре. Повечето от тях изобщо не достигат зрялост и не оставят поколение. „Това е предпоставка проблема с изчезващите видове по Източното Средиземноморие да става още по-сериозен в бъдеще” – казва ръководителят на проекта Паоло Албано.
Екипът установява още един интересен факт. Израелското крайбрежие на Средиземно море има пряка връзка с Червено море през Суецкия канал. Това позволява на животински видове от по-топлите тропически води на юг да мигрират към средиземноморския басейн. Оказва се, че техните популации буквално процъфтяват тук и числеността им непрекъснато се увеличава.
„За морските изследователи, които през последните години се гмуркат редовно в района, в момента той е почти неразпознаваем” – допълва Албано. „Най-разпространените доскоро видове липсват, а изобилстват такива, типични по-скоро за южните тропически морета”.
Като основна причина за наблюдаваните аномалии учените посочват глобалното затопляне. Повърхностните морски и океански води акумулират най-голяма част от все по-сериозното затопляне в района. Това създава нетипични условия за местните обитатели и те загиват, а привлича други, на които понасят много по-добре.
Макар обаче глобалното затопляне да напредва сериозно в много кратки срокове, не можем да очакваме, че условията ще се нормализират със същите темпове, дори ако преустановим отделянето на въглеродни емисии на мига. Проблемът е в трайната инерция, която се е установила, а тя е към постоянно повишение на и без това високите средногодишни температури в района. За влошаването на проблема допринася и замърсяването в морската вода, защото мекотелите, и особено мидите, са особено чувствителни към всяка промяна в съдържанието на токсини във водата, която филтрират.
Глобален провал – нито една от Целите от Аичи за биоразнообразието не е постигната
Дългосрочната прогноза е, че изчезването на животински видове по протежението на средиземноморския басейн ще продължи и в други територии. Според учените е много вероятно това вече да е факт. Просто все още липсват данни от други проучвания, подобни на тяхното, които да предоставят доказателства. Като по-малко застрашени може да се считат единствено безгръбначните, обитаващи по-дълбоките води, в които температурата е по-постоянна, а амплитудите – по-ниски.
„Бъдещето е неясно, но със сигурност ще става по-мрачно, ако не вземем мерки за овладяване на глобалното затопляне. Промените, които установяваме в най-топлия район на Средиземноморието, може и да се окажат необратими, но все още имаме шанс да предотвратим разпространението на проблема в останалата част на морския басейн” завършва Паоло Албано.
Изготвил: Антон Асенов
Източник: Science Daily
Джо Байдън за борбата с глобалното затопляне: какво обеща и постижимо ли е?
#ДействамеЗаЧистаПролет – национална еко кампания през април
